Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Специално предложение:
+
Explorer 12/2018
Explorer 12/2018
4,95лв.
Цена на пакета: 20,95лв.
Спестявате 4,00лв.!

Купи пакет
+
+
Explorer 12/2018
Explorer 12/2018
4,95лв.
Цена на пакета: 33,95лв.
Спестявате 9,00лв.!

Купи пакет

Врата на боговете

Южна Америка - истории от земята на инките

Автор: Гергана Лаптева
Код на продукта:266
Наличност:В наличност
Цветни страници: 160
ISBN: 978-619-7300-84-0
Издадена на: 11.2019
Размери: 165х235
Корица: Мека
Националност: Българска
Дизайн корица: Аделина Бонева
Редактор: Милена Александрова
Коректор: Севда Драгоева
Цена: 20,00лв.
Кол-во:

Резюме

Врата на боговете

 

Книгата открива истории, скрити между бреговете на Атлантическия и Тихия океан. 
Вълнуващи, сладкодумно разказани, истории за водопадите Игуасу и Рио де Жанейро, за древната столица на инките Куско, загадъчния Мачу Пикчу и плаващите острови Урос в Перу, за Ла Пас, Тиуанако и мистичното езеро Титикака в Боливия. В тях оживява съвременна Южна Америка с нейните природни забележителности, климат и минало, в което са се въздигали и падали могъщи древни цивилизации.

***

Южна Америка – континентът, който покорява въображението с древните си култури, митове и легенди, димящи вулкани, пустини и тихите или бурни води на два океана, миещи бреговете му. Грешка в изчисленията на Колумб води до откриването, не на богатите на подправки, но вече познати Индии, а на един съвършено нов континент, недокоснат от цивилизацията на стара Европа.

Сблъсъкът между два коренно различни свята довежда до изтребването и загиването от болести на цели племена и народи, но и дава на местните жители католическата вяра, език, писменост и ценностите на европейската цивилизация. Кое е по-правилно, дали развитието на местните племена по собствен път или покръстването им и налагането на средновековните ценности на западноевропейското общество, никога няма да узнаем. 
Днес пъстротата от смесването на раси, култури и уникалния напредък на народи, развиващи се свободно  от чуждо господство едва от около 200 години, и красотата на все още девствената природа те карат да се влюбиш в този континент.
Разбираеми са вълнението и ентусиазмът, с които Гергана описва впечатленията си от досега си с Южна Америка. Страница след страница читателят е погълнат от митовете, легендите и културните шедьоври на местните индиански племена от доколумбовия период, от историята на завладяването на континента и спиращите дъха красоти на водопадите Игуасу, пустинята Атакама, езерото Титикака и потайностите на едни от най-красивите градове в света – Рио де Жанейро, Куско и Сантяго де Чили.
Удивително прецизно подбраните и красиви илюстрации, съчетани с авторски снимки,  допринасят текстът да те погълне изцяло. 
Браво на Гергана, трета книга за две години като всяка следваща е по-добра! Читателите очакват нови приятни изненади от една геоложка с писателски талант. 

Проф. Христо Пимпирев, геолог, катедра „Палеонтология, стратиграфия и изкопаеми горива“ в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ и Директор на Българския антарктически институт

***

Още първите редове на книгата „Врата на боговете – Южна Америка, истории от земята на инките“ те карат да побързаш да погледнеш напред в текста и да потърсиш отговора на вълнуващ въпрос или необикновено пътуване или преживяване. Да се изгубиш в красивото преплитане на минало и настояще в една все още загадъчна земя, пълна с мистика и очарование, земя, обитавана от съвременниците на древни племена, живели сред прекрасна природа, създатели на могъща цивилизация, които по-късно „понасят гнева“ на почитаните от тях богове, богове, сравними със Слънцето и Луната. 
Книгата е прекрасен пример за вплитането на събития, факти и имена, отразяващи миналия и съвременен облик на южноамериканските държави. Спазването на историческата и географска истина в съчетание с яркото авторско усещане за действителността е основното достойнство на книгата. Богато илюстрирана, тя се чете леко, бързо и дори задъхано, защото те увлича чрез фактологията и личностното присъствие на автора и, Гергана Лаптева. 

Проф. Георги Рачев, катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“

 

Отзиви (2)

Автор

Гергана Лаптева 

Завършва Училището по изящни изкуства „Илия Петров“. Висше образование получава в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Палеонтология”.Работи в Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания – Национален оператор на дейността на Република България в Антарктида, като завеждащ отдел „Култура“. Участник е в седем експедиции до Ледения континент, в редица еко-арт проекти, основател и координатор на програмата ЕКОАНТАР. Автор е на книгите „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita“ и „Посока юг – пътуване към Антарктида”.

Откъси

ПРОЛОГ

Култът към Слънцето с любовта му към Луната, неговата противоположност, (Селена при древните гърци и Киля при инките) се корени в древността в различните религии и култури по света. Богът Слънце има много имена и образи: Ра – в Древен Египет, Аматерасу Омиками – в Япония, Райко – в българската митология, Дажбог – при славяните, Нергал – в шумеро-вавилонските митове, Мардук – за есенното слънце в Акад и Вавилон, Инти – при инките, Уитсилопочтли – при ацтеките, Хелиос – в Елада, Непобедимото слънце (Sol Invictus) – в римския пантеон, Митра – при персийците и т.н.
Още от Античността за всеки ден от седмицата има небесен управител. За понеделник това е Луната, за вторник – Марс, сряда – Меркурий, четвъртък – Юпитер, петък – Венера, събота – Сатурн, неделя – Слънце. Повечето християнски традиции имат езически корени, затова и до днес почитането на Слънцето се случва всяка неделя, деня от седмицата, в който се почита всъщност Господ – светлината и началото. Според приетия от Международната организация по стандартизация правилник това е първият ден от седмицата. 
Слънцето символизира живота, началото и края на житейския цикъл. То е светлината и доброто, знанието, божествеността и духовността. Първоначално култът към Слънцето възникнал на Изток, а римските легионери, участвали в походите  и боевете в Римско-персийските войни, го пренесли на запад чак до Римската империя. Така се зародил митраизмът. Божеството Митра било sol invictus („непобедимото слънце“), а местата за почитане станали известни като митреуми и най-често се намирали в подземия. По-късно денят на зимното слънцестоене, 25 декември, бил приет  да означава рождения ден на  Исус Христос, защото тогава денят и светлината започват да се увеличават за сметка на нощта и тъмнината.
Върховният бог на прабългарите, Тангра, олицетворява небето, представян е като могъщ конник, слънчев герой, бог-творец. Древногръцкият Хелиос, изобразяван с лице, огряно от ореол струяща светлина, символизира величие и мощ.
А Инти, върховният Бог, Богът на Слънцето при инките, е покровител и на небесата, и на планините, и на цялата им империя. Храмът на Инти е издигнат до мястото, където е „закрепено“ самото Слънце, Мачу Пикчу,  свещеният град на инките, който е  последното им укрепено селище.

 

Издателство Вакон © 2019 - Изработен от iSenseLabs