Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Специално предложение:
Бял прах
Бял прах
21,00лв.
+
Стени
Стени
16,00лв.
Цена на пакета: 30,00лв.
Спестявате 7,00лв.!

Купи пакет

Бял прах

Автор: Начо Каретеро
Код на продукта:263
Наличност:В наличност
Превод: © Свидна Михайлова
ISBN: 978-619-7300-58-1
Издадена на: 10.2019
Размери: 142x210
Брой страници: 344
Корица: Мека
Националност: Испанска
Редактор: Яна Парашикова-Аролска
Коректор: Севда Драгоева
Цена: 21,00лв.
Кол-во:

Резюме

Бял прах

Книгата, която държите в ръцете си, е блестящ пример за разследваща журналистика. Била е забранена за продажби в Испания заради заведен съдебен иск. Тя е абсолютно автентична, искрена, скандално разголваща хроника на наркотрафика в Галисия. 

Кокаин, кока, небесен прах, бяло, бял прах… Никога Галисия не е търгувала с друг продукт толкова успешно. Макар сега да изглежда като далечен кошмар, 80% от кокаина в Европа през 90-те години навлиза през галисийските брегове. Освен с привилегированото си географско местоположение Галисия разполагала с всички необходими предпоставки, за да се превърне в „новата Сицилия“: икономическа изостаналост; вековна традиция в контрабандата по земя и море, както и през устията на реките; атмосфера на възхищение и толерантност към една престъпна култура, наследена от епохата на „безобидните“ и „благодетелни“ тютюневи босове. Могъщите и затворени кланове растат в условията на безнаказаност, подкрепяна от мудността и с участието на политическата класа и на силите за сигурност. С помощта на преки свидетелства от страна на босове, капитани на моторни лодки, разкаяли се наркотрафиканти, съдии, полицаи, журналисти и майки на наркомани Начо Каретеро обрисува детайлно един често подценяван криминален пейзаж. Защото, противно на всеобщото вярване, насаждано от медиите, тази книга показва, че наркотрафикът в Галисия продължава и до днес.

Не бива да се забравя онова, което още не е свършило. 

Отзиви (5)

Автор

Начо Каретеро е роден в Ла Коруня през 1981 г . Работи като сервитьор в ресторант за бързо хранене и от този опит научава, че не желае повече никога да упражнява тази професия. 
Така се захваща с писането.  В началото работи в различни вестникараски редакции, от които бързо се отказва, за да стане фрийленсър. Започва да публикува материали във всяка печатна медия, която се изпречи на пътя му. Писал е за геноцида в Руанда, за епидемията от ебола в Африка, за войната в Сирия, за леля си Чус и дори за любимия си отбор „Депортиво Ла Коруня“. Сега е репортер в „Ел Паис“. Журналистическата му мечта още от ранните му представи за професията е един ден да разкаже историята за наркотрафика в Галисия. 
Понякога мечтите се сбъдват.

Откъси

Старите хора, живеещи близо до границата, все ощеразказват тази история.
Един дядка от околността всеки ден пресичал границата между Галисия и Португалия с велосипед и с чувал на рамото си. Всеки път, когато минавал, Гражданската гвардия го задържала и го питала какво носи в чувала. Човекът търпеливо и възпитано показвал съдържанието му. „Само въглища“, обяснявал той. А полицаите, обхванати от съмнения, го оставяли да продължи. От другата страна сцената се повтаряла: агентите на португалската финансова полиция (познати сред местните като гуардиняс) също претърсвали чувала на човека и го оставяли да продължи с колелото си. Тази сцена се повтаряла в продължение на години въпреки растящото безпокойство на граничните полицаи. Те не само били неспособни да
открият у него контрабандна стока, но и при всеки нов обиск цапали униформите си с въглища. Тайната на човека от границата била очевидна през всички тези години и напомня за разказа на По, в който полицията преравя щателно цяла къща в търсене на писмо, което през цялото време е на преден план.

Той бил контрабандист на велосипеди.

 

                        ПО ЗЕМЯ, МОРЕ И РЕКА


            „От римските кораби до петролния танкер „Престиж“.
                          Тук всичко потъва.“

 

МОРЕТО: ЛЕГЕНДИ ОТ КОСТА ДА МОРТЕ


Ако мерим разстоянията през пръсти, ще ни е трудно да повярваме, че Галисия има 1498 км брегова линия – повече от Андалусия или от Балеарските острови. Ако се вгледаме внимателно в картата обаче, ще открием, че галисийският бряг сякаш изпитва непоносимост към правата линия. Той упорито лъкатуши в завои и скрити кътчета, идеални, за да навлезеш в него или да го напуснеш, без да бъдеш видян. Той представлява поредица от стръмни брегове и скали, подходящи за корабокрушение. Един от участъците му се нарича Коста да Морте. И в Коста да Морте започва тази история.
   Селата и градчетата в този район – по правило винаги скрити от вятъра и от прибоя – почти не са имали връзка помежду си, като изключим съперничествата между задругите на рибарите и на събирачите на морски дарове. Отдалеченото местоположение на тази местност е довело до уникален галисийски акцент и фонетика, които невинаги са лесни за разбиране. Перлата в короната е нос Фистера – край на Земята за римляните, пристан на Харон за гърците, нулев километър от Пътя към Сантяго за християните, а за редовия посетител – просто прекрасен нос, надвиснал над Атлантическия океан. И също така превъзходен, непристъпен декор за разтоварване на пакети.
   Тази част на Галисия, която се простира между град Ла Коруня и отвъд Фистера, винаги е преживявала от морето – от риболова и от търговията, но и от стоката на корабите, които са плавали покрай бреговете й. Не е било нужно да се чака да акостират в големите пристанища като Корме, Лаше, Мушия или Камариняс; понякога е било достатъчно да бъдат атакувани в морето или да се изчака да потънат.
   Изброяването на потъналите кораби в Галисия е дейност, обречена на провал. В района на Коста да Морте са документирани 927 корабокрушения от Средновековието до наши дни. Де да бяха само тези – възразяват местните. Съществува книга, скрупульозно написана от изследователя Рафаел Лема, който е събрал всички тези истории. Казва се „Коста да Морте – земя на мечти и корабокрушения“. Тя представлява пълен каталог на най-изненадващите събития, случили се по този бряг.
***
В края на XIX век английският кораб „Чамойс“ заседнал близо до Лаше. Казват, че местен жител се приближил с рибарската си лодка и попитал капитана дали има нужда от помощ. Капитанът помислил, че го питат за името на кораба и отвърнал: „Чамойс“. Тогава настъпило изумително фонетично късо съединение между английския моряк и селянина от Коста да Морте. Последният помислил, че корабът превозва волове („бойс“ на галисийски), и побързал да извести съселяните си. След няколко минути стотици местни жители нападнали кораба с ножове и сърпове, готови да видят сметката на воловете пред ужасените погледи на английския екипаж.
   В същия период корабът „Приам“ заседнал край Малпика. Кутии, пълни със златни и сребърни часовници, се разпилели по плажа и изчезнали за броени часове. В пясъка се появил и роял. Местните го помислили за още по-голяма кутия и го разбили на парчета със секирите си. Никога през живота си не били виждали подобно нещо.
   В известната история за кораба „Компостелано“ не става дума точно за корабокрушение. Той навлязъл в залива на Лаше с перфектна маневра и когато наближил брега, заседнал в пясъчен нанос край плажа Кабана. Когато местните стигнали до кораба, открили само една котка. Нямало екипаж.
   Една от най-големите трагедии, запомнени по тези места, се случила през 1890 г ., когато английският кораб „Сърпант“ се разбил край Камариняс и загинали 500-те му пасажери. Погребани са в така нареченото „гробище на англичаните“ – живописно място с впечатляваща гледка към плажове и скалисти брегове. Двайсет години по-рано „Кептън“ потънал край нос Финистера, оставяйки брега осеян с 400 трупа.
   Ужасът на корабокрушенията невинаги завършва с удавници. През 1905 г. натовареният с акордеони кораб „Палермо“ потънал край Мушия. Разказват, че в онази нощ от морето се носела призрачна музика, която ужасила живеещите наоколо.
   През 1927 г. корабът „Нил“ заседнал близо до Камеле. Бил пълен с шивашки машини, платове, килими и автомобилни части. Параходното дружество наело по спешност частна охрана, за да пази товара. Но това не помогнало – за няколко дни местните отмъкнали цялата стока. Разбира се, „Нил“ носел и кутии с кондензирано мляко. Твърди се, че крайбрежните жители не били виждали през живота си кондензирано мляко и го объркали с боя. Боядисали хубаво къщите си и последвалото нашествието на мухи придобило формата на библейско проклятие.
   Отвъд спомените на кореняците е потресаващото корабокрушение от 1596 г. на 25 кораба на Испанската флота по време на страхотна буря. Удавили се над 1700 души. Хрониките от онази епоха описват ужасяваща картина с проблясващи светкавици, осветяващи множество трупове, останки от кораби и оцелели, надаващи викове, преди да потънат сред вълните.
   Списъкът е твърде дълъг. Толкова дълъг, че времето в Коста да Морте се измерва в корабокрушения: годината на „Касон“ (когато през 1987 г. се налага да се евакуира Мушия заради съмнението, че корабът е превозвал опасни химикали), годината преди „Престиж“, годината след „Сърпант“. Така се нижат един по един корабите от календара.
***
Рамон Вилела Ферио от Мушия, по-познат като Мончо до Песко, е опитен събирач на персебес.

   „Когато бях дете, ходехме по бански и по пуловери по стръмните брегове на Коста да Морте. Ако вълната те отнесе – свършено е с теб. Днес, с неопрените, е по-сигурно, макар че всяка година продължават да умират хора“, споделя той.

   През 70-те години гилдията на Мончо е наброявала 30 души, които са излизали в морето за персебес. Днес са останали 14.
   „Животът тук винаги е бил много труден, човече. Хлябът не достигаше. Имахме всякакви морски деликатеси за ядене, но нямаше хляб. Странно е, нали? Но е и много жестоко. – Мончо, вече пенсионер, е бил свидетел на десетки корабокрушения. – Тук винаги е било така – казва той. – От римските кораби до петролния танкер „Престиж“. Тук всичко потъва – добавя през смях. – Баба ми разказваше истории как са режели пръстите и ръцете на удавените моряци, за да вземат пръстените и часовниците им.“
   Загиналите моряци от корабите „Ривендал“, „Айриш Худ“ и „Уолф ъф Стронг“ – и трите английски, и трите претърпели корабокрушения край Коста да Морте през XIX в. – били открити с отрязани крайници по плажовете. В тези истории се говори и за ракейрос – земни пирати, които заблуждавали корабите и ги нападали. Палели клади или закачвали факли по рогата на воловете, разполагайки се в стратегически точки по стръмните брегове на Коста да Морте. Когато корабите засядали, те ги ограбвали без свян. Повечето от жертвите били англичани, така че тези ужасяващи истории бързо достигнали до острова на Нейно Величество. Там писателката Анет Микин, приятелка на испанската кралица Виктория Евгения, била потресена от разказаните й факти и в началото на ХХ век кръстила онова затънтено парче земя Коуст ъф Дет – английското име на Коста да Морте. Разказите скоро стигнали до най-известните британски вестници и оттам прескочили към мадридския печат, който приел наименованието. Британското правителство поискало от Испания да вземе мерки „срещу тези пиратски мафии“.
   „Не е имало мафия. Това не е била пиратска организация, която системно се занимава с нападения на кораби. Исторически не е точно.“ Изследователят Рафаел Лема внася здрав разум по един въпрос, който е като пушечно месо за разпространяваните от уста на уста легенди и истории – понякога почти невъзможни за доказване. По негово мнение е ставало дума за изолирани действия, за точни попадения. Магичността, която обгръща някои от тези истории за корабокрушения, е спорна, но служи за онагледяване на един свят, едно общество и една икономика, които в продължение на векове са се развивали в сянката на лесно придобити безплатни стоки.

...

Издателство Вакон © 2019 - Изработен от iSenseLabs