Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи

15-те ангажимента на осъзнатото лидерство

Автор: Джим Детмър, Даяна Чапман и Кейли Уорнър Клемп
Код на продукта:266
Наличност:В наличност
Превод: © Деница Попова
Дизайн корица: © Издателство „Вакон“
Редактор: Милена Александрова
Корица: Мека
Националност: Американска
Брой страници: 352
ISBN: 978-619-250-007-8
Цена: 22,00лв.
Кол-во:

Резюме

15-те ангажимента на осъзнатото лидерство

След като прочетете тази книга, 
никога повече няма да гледате на  лидерството 
както сте го правили преди това.

Тези 15 ангажимента са есенцията, получена от десетилетия работа и общуване с ръководители на водещи световни компании. Те са радикални, а на мнозина могат да се сторят твърде провокативни. Те промениха начина на работа за нас и за нашите клиенти. Вярваме, че те ще бъдат промяната и за вас.
Всеки един от ангажиментите ще промени живота ви. Всички  те са революционни.
Лидери, които изпълняват 15-те ангажимента споделят най-важните резултати от това:
·   Спрете да изпитвате вина и да критикувате
·   Говорете откровено, открито и честно по начин, който кара и другите да правят същото
·   Открийте силните качества във всеки един  
·   Спрете да приемате собствените си проблеми и тези на другите прекалено сериозно
·   Търсете печелившите решения
·   Създайте нов подход към времето и парите си
Не спирайте да се развивате! 
Бъдете любопитни! 
Бъдете лидери! 

Отзиви (3)

Автор

ДЖИМ ДЕТМЪР се е посветил на практиката на осъзнатото лидерство от 45 години. Говорил е пред десетки хиляди души за това, как да бъдат лидери и как да живеят, изхождайки от осъзнатостта. Предоставял е коучинг услуги на висши ръководители на компании измежду 500-те най-големи в света според списъка „Форчън 500“ и на техни екипи, като им е помагал да трансформират своя живот и култура. Работил е с над 200 организации, водени от предприемачи и професионални мениджъри, от най-разнообразни браншове. Освен на „15-те ангажимента на осъзнатото лидерство“, Джим е съавтор и на „Високоефективни инвестиционни екипи“ (High Performing Investment Teams, Wiley, 2006). Когато не работи с клиенти, често ще откриете Джим в дома, най-близък на сърцето му, в Северен Мичиган, да играе голф със съпругата си Деби и да се радва на техните шест деца и трима внуци.

 

 

 

 

 

 

ДАЯНА ЧАПМЪН е доверен консултант на над 700 лидери на организации и много от екипите им. Тя е и уважаван фасилитатор на форумите и събранията на Организацията на младите президенти (Young Presidents Organization, YPO – международна организация на бизнес-ръководители) по целия свят. Клиентите от „Дженентек“ и „Яху“ я ценят високо заради яснотата, съчувствието, неумолимостта и игривостта й. Тя умее да те тласне до пределите ти и да разпали вътрешната ти храброст, за да пристъпиш в непознатото, за да успееш да изживееш там всичко онова, което желаеш най-силно. Когато Даяна не е с клиентите си, вероятно ще я откриете да се занимава с градината си в семейната й ферма в предградията на планинската част на Санта Крус, Калифорния. Тя живее там заедно със съпруга си, с когото имат брак вече 25 години, и с двете им деца.

 

 

 

 

 

КЕЙЛИ УОРНЪР КЛЕМП е търсен лектор, сертифициран фасилитатор на форумите на YPO и експерт в предоставянето на услуги за трансформационен екзекутивен коучинг. Тя консултира висши ръководители как да откриват и да решават ключови предизвикателства и използва 15-те ангажимента, за да помага на високоефективни екипи да създават култура на осъзнатост и все по-високи резултати. Кейли е майстор специалист по енеаграма, помагащ на хората и организациите да надминат своите конкуренти, като отключат едно по-дълбоко разбиране, кое мотивира и амбицира хората. Преди да разработим 15-те ангажимента на осъзнатото лидерство, Кейли е била съавтор на „Офисът без драма“ (The Drama-Free Office) и е написала „13 насоки за ефективни екипи“ (13 Guidelines for Effective Teams).

Откъси

ПРЕДГОВОР

Защо е нужна поредната книга за лидерството?
Когато си зададохме този въпрос, си отговорихме: „Защото повечето от актуалните модели за лидерство не действат“.
Искаме да е съвсем ясно какво имаме предвид. Днешните модели за лидерство могат да постигнат определени цели доста ефективно – например, да се създава стойност за акционерите, да се увеличава пазарният дял, да се разработват нови продукти, да се победи конкуренцията, да се осигурят богатство и слава за някои лидери и да се предоставят на бизнес училищата полезни структури за обучение на бъдещи лидери.
Но ние сме установили, че тези резултати не са достатъчни, защото моделите са неустойчиви на три критично важни нива.

ЛИЧНОСТНО НИВО

Нашите клиенти са най-различни – от най-големи банки и инвестиционни фирми в света до водещи здравни организации и фирми, занимаващи се с най-модерни технологии. Ние работим със стартиращи предприятия, с представители на дребния бизнес и организации, влезли в класацията на 500-те най-големи фирми в света, „Форчън 500“. Предоставяли сме коучинг, подкрепа и консултации на хиляди лидери, в това число и на най-блестящите представители на поколението на хилядолетието и  поколението на демографския взрив, приветствани като най-добри в своята област.
Мнозина от тези невероятно талантливи, мотивирани, всеотдайни и целенасочени лидери имат свои личностни проблеми. Един главен изпълнителен директор от 500-те най-големи в света наскоро ни съобщи, че не по-малко компетентната му съпруга, която е лекар, била шокирана от големия брой фантастично преуспели хора на възраст от по двадесет и няколко години, които я молели с текстови съобщения за рецепта за успокоителни и приспивателни, защото нямали време да дойдат лично на преглед. Работили сме с доста изумителни лидери, които навлизат в средната възраст с разбити бракове, разрушени семейства, вкаменени сърца и бъдеще, лишено от мечти. Те могат да се похвалят с много тримесечия, в които са надминали всички прогнозни печалби, а и разполагат с парите, подплатили подобен успех, но срещат огромни трудности да открият цел, удовлетворение, щастие и баланс.

ОРГАНИЗАЦИОННО НИВО

Професионално „прегорелите“, стресирани и изтощени лидери насърчават организации, които имат високо текучество, ниско ниво на отдаденост на служителите, нарастващи разходи за здравеопазване и нефункциониращи екипи, често работещи един срещу друг. Съществуващите понастоящем модели за лидерство изискват организациите да мотивират хората си до голяма степен със страх и случайни награди. Макар че никой не твърди, че тези форми на мотивация могат да осигурят краткосрочни резултати, те обикновено са съпътствани от недоверие и цинизъм на работното място, а това води до негативни последици в дългосрочен план. При този сценарий лидерите трябва постоянно да засилват страха и тревожността, за да повишават продуктивността, а после да използват все по-големи парични стимули, за да задържат на борда изплашените и цинични хора, на които им е дошло до гуша. Подобни модели просто не са стабилни, ако целта е да се изградят жизнени, креативни и печеливши организации с отдадени на работата си, продуктивни екипи в дългосрочен план.
Организациите, които следват модела на осъзнатото лидерство, печелят във войната за таланти. Щом хората разберат, че има компании,  които прилагат по-висши форми на мотивация, като истински награди, игра и дори любов, те гравитират към тях. Още повече, организациите с осъзнато лидерство привличат най-добрите и най-умните и оползотворяват способностите, присъщи на неповторимия гений на всяка отделна личност. Те преобразяват средностатистическите работници в забележителни съмишленици, които на свой ред подпомагат  постигането на впечатляващи резултати за цялата организация.
Според „Чикаго трибюн“ и „Крейнс Чикаго бизнес“, двете компании в Чикаго, в които е най-добре да бъдеш нает, са „Атлетико“ и „Сентро“. И двете практикуват повечето от 15-те ангажимента на осъзнатото лидерство – модел, който се оказва устойчив, самообновяващ се и укрепващ. Санди Уайл, бивш главен изпълнителен директор и председател на „Ситигруп“, веднъж каза: „Какво е културата, освен това, което откриваме в киселото мляко?“. Ние не сме съгласни. Културата е тайната съставка – или смъртоносните бактерии – на всички екипи. Културите, възприели осъзнатото лидерство, градят успех по реални и конкретни начини, за които ще прочетете в тази книга.

ПЛАНЕТАРНО НИВО

Повечето сегашни модели са изградени върху схващанията за оскъдица и конкуренция тип „печелиш/губиш“ – дълбоко вкоренен, погрешен манталитет, който откриваме при повечето култури и лидери. Подобно на страха, това гледище мотивира хората за известно време, но не и трайно. Убеждението, че „няма достатъчно ресурси“ (пари, време, енергия, пространство и любов), и убеждението, че „аз/ние не сме достатъчни“, създават игра с краен нулев резултат, в която има победители и губещи, имащи и нямащи. Тъй като сме уплашени, че няма достатъчно за всички, вредим на планетата и един на друг – а това е неработещ подход, който няма да бъде от полза за бъдещите поколения.
Затова ние предлагаме тази книга в големия разговор за лидерството, тъй като сме убедени, че настоящите и бъдещите пионери ще възприемат модели като този на осъзнатото лидерство и ще издигнат себе си, организациите си и глобалната общност до нови висоти на успеха. Осъзнатото лидерство представя една напълно нова и смислена парадигма, която издига и обогатява всеки, посветил се на нея.
Ние приветстваме всички вас, пионерите, които поемате по този път с нас.


ДВА ЖИВОТА

Часът е 5.15 и Тим вече е буден и „на бойна нога“. Всяка вечер настройва алармата на телефона си, но не е опирал до нея от близо четири години. Телефонът и лаптопът му се зареждат по цяла нощ на масичката до леглото му. Преди време той отстъпи пред оплакванията на съпругата си и изключи звука на всички известия, но сега ги оставя в режим „вибрация“ – и те вибрират и присветват по цяла нощ. 
Подобно на много други лидери, и Тим съществува с по пет до шест часа „сън“, ако може да се нарече така. Уточнението е нужно, защото, ако сънят му може реално да се измери, ще се окаже, че много малка част от него е дълбок и възстановителен. Тим е лишен от сън, а дори не го осъзнава.
„Няма проблеми – заявява той. – Ще спя, когато умра!“ Отива машинално в банята с леко замъглен поглед и започва да преглежда имейлите си за някоя бомба, която се е взривила или може да избухне всеки момент. В 5.17 ч. вече си е набавил солидна доза от любимия си химичен коктейл: адреналин. Умът му е в играта. В дневната си приготвя двойно еспресо и преглежда сутрешните вестници и новинарските сайтове в лаптопа си. Адреналинът му, в комбинация с постоянната му тревожност, насочват вниманието му към новините с лазерна точност, каквато можем да видим при атлети от световна величина.
Днес е добър ден, защото Тим има време за кратка тренировка. Реално никога не е губил добрата си форма още от дните си на спортист и състезател в колежа, но рядко успява да изпълни целта си – да тренира по шест пъти седмично. Напоследък отбелязва, че „ако извади късмет“, успява да тренира по три пъти.
След тренировката взима бърз душ и отива да събуди децата. Този ден е особено добър – ще е от редките случаи, когато ще закуси заедно с тях, преди да хване влака за работа. Тим обича децата си. Всъщност благодарение на тях той запазва връзката си с това, което твърди, че е истински важно за него. Докато хапват обаче, присъства половинчато, меко казано, защото успоредно с това отговаря на няколко критични имейла и провежда един кратък, но „спешен“ разговор по телефона.
Набързо казано „чао“, прегръдки за всички, а за жена му – бегла целувка по бузата, и вече е вън. Преди двадесет години с целувката на тръгване имаше и един миг, в който се поглеждаха в очите и се докосваха загатващо: „Ще се върна и ще има още!“, но онези дни са минало. Това, което някога беше сърдечна, изпълнена с любов свързаност, сега е функционална връзка между двама души, които заедно отглеждат деца, увеличават активите си, поддържат имиджа си и от време на време се оглеждат навън за евентуално по-добра партия.
Хоп във влака и скок в играта. Тим отговаря на имейли и прави бързи, решителни обаждания. Жизнените му сокове се леят – това обича той! Да, разбира се, залогът е богатство и слава, свобода и големи перспективи, но всичко, което е важно, е самата игра. Целта е да си на ръба, постоянно да те предизвикват и ти да предизвикваш другите. Чувства се жив. За жалост, Тим, както и мнозина други лидери като него, не може да направи разлика между „да бъдеш напълно жив“ и усещането на  смесицата от адреналин, кофеин, захар, напрежение, компулсивност, пристрастяване и конкуренция, изцяло движен от дълбоко потиснати страх и несигурност. В живота на Тим това се проявява по много начини, като може би най-значима е неспособността му да остане сам със себе си в мълчание. Способен е да остане сам (всъщност това му харесва), но когато се случи, той гледа телевизия, чете, слуша музика, занимава се с разни проекти – все неща, които не му позволяват да се изправи лице в лице с тишината, с празнотата и със себе си.
Когато Тим пристига в офиса, към него на терена се присъединяват и другите играчи и играта ескалира. Екипът му е сред най-добрите в бранша. Девизът им е: „Ако не работиш в събота, не си прави труда да идваш в понеделник“. Те са самото въплъщение на тип А, с амбицията и съревнователния си дух. Всяка среща на екипа е интелектуален бой с шпага, където всеки е отдаден на идеята да бъде прав и да го доказва. На грешките не се гледа с добро око и те често се прикриват. Обвиненията са най-обичайната реакция.
Тази тревожност е скрита и никога не се обсъжда. Всъщност никой от екипа на Тим, в това число и самият той, никога не би признал, че се бои или е притеснен, камо ли че е изплашен или тъжен. Чувствата не се споменават, освен гневът, и се възприемат като признак на слабост. Макар че в редки мигове на искреност се случва да признаят пред себе си, че играта вече ги изморява.
Заради тази среда Тим и другите лидери са станали майстори в „извъртането“. Те биха се възпротивили на това описание, здраво вкопчени в убедеността си, че никога не лъжат (въпреки че го правят). Но дълбоко в себе си се случва да признаят, че рядко изказват всички свои мисли и мнения по даден въпрос. Държат картите си плътно скрити до гърдите, защото в тази игра информацията е власт, а влиянието идва, като управляваш хората, манипулирайки възприятието.
В края на деня Тим отива на по бира с неколцина от най-близките си съюзници. Този ритуал на „разбор след мача“ е изпълнен с дух на тържество, с кроене на стратегии, разказване на истории и голяма доза клюки. Голяма част от времето минава в разговори за хора, които не присъстват в бара, а и повечето присъстващи са наясно, че ако не дойдат пак на следващата вечер, самите те ще бъдат прицел на разговорите. Клюките, твърдят те, са лепилото, което крепи съюзите.
Тим хваща влака в 19. 20 ч. обратно за предградията и по целия път се занимава с имейлите си. У дома е в 20. 30 ч. – тъкмо навреме, за да целуне децата за лека нощ, да хапне малко пица, докато гледа спортния канал „И Ес Пи Ен“, и да изпие няколко коктейла. Питиетата са важни. Те слагат началото на процеса, при който Тим се „спуска“ от опиянението, предизвикано от адреналина, рукнал по вените му от самото начало на деня. Понякога алкохолът не е достатъчен и той взима някое хапче или изпушва един джойнт. Целта му е да изключи съзнанието си. Към полунощ сънят най-сетне идва. Алармата е настроена, устройствата се зареждат, вибрират и присветват.
Минал е поредният добър ден.
Тим е много успешен лидер.
Тим е неосъзнат лидер.

• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • •

Денят на Шарън започва с кротко разбуждане от чудесен сън, след което тя за пет минути умишлено диша дълбоко и се протяга. Изпива чаша чай и медитира 20 минути. Когато партньорът ѝ се връща от сутрешното си бягане, тя го посреща в семейната стая и двамата се свързват един с друг за няколко минути  на искрено споделяне и признателност. Проверяват дали нещо не блокира близостта им. Това е втората дълга връзка на Шарън в зрелия ѝ живот. Първата приключи с развод и тя всеотдайно се е посветила на идеята това партньорство да бъде изпълнено с близост, любов и игра, за да помага и на двамата  в принасянето на техните най-големи дарове за света. Получава се. Не липсват и моменти на драма, но са се научили умело да превключват от трудните положения към гладко справяне с подкрепа на другия и творчески подход.
В 7 ч. двете ѝ деца вече са станали и в 7. 30 ч. цялото семейство се събира за закуска. Децата сега са в първи и трети клас и, както повечето им връстници, водят пълноценен, активен живот. Шарън е дълбоко отдадена на ангажимента да присъства истински, когато закусва заедно с децата. Тя прави ясно разграничение между това, просто да е физически при тях и това, да присъства. Случва се да са заедно и по единия, и по другия начин, но закуската е времето да бъде напълно отдадена на тях, без телевизия, компютри и комуникационни устройства. Според нея тъкмо медитацията, която практикува, ѝ дава способността да посвети цялото си внимание на семейството, а ако мислите ѝ се отнесат нанякъде, тя ги връща обратно, към настоящия момент.
В 8. 00 ч. Шарън се качва в колата при шофьора си и 45 минути по-късно пристига в офиса. Твърдо решена е да посвещава времето си на нещата, за които има уникален талант, а те са и тези които ѝ носят най-много радост и ѝ позволяват да даде своя най-голям принос към света. Тя  нарича  това „да живееш в своя гений“. Шофирането не е  нейната зона на гениалност, така че е избрала да наеме човек, който да го прави вместо нея. В началото това ѝ изглеждаше като разточителство, но сега го намира за нещо, което чудодейно ѝ помага.
Докато се вози, отваря лаптопа си за своята „система“. Преди няколко години Шарън овладя подхода на Дейвид Алън от книгата му „Да задвижим нещата. Изкуството да сме продуктивни без стрес“ и си създаде система за управление, при която всичко е организирано на едно място. За броени минути успява да превключи от целта сив живота към текущите си проекти, към 12-месечните цели, към ролите и отговорностите, към основните области за дейност и конкретните задачи. Шарън не се опитва да следи сложния си живот с ума си – с него прави по-скоро това, в което той е най-добър: да мисли креативно, да мечтае, да намира решения и да планира търговската конференция за следващия месец.
Щом пристига в офиса, Шарън отива направо на курса си по йога. Като главен изпълнителен директор се е посветила да създаде работно място, поддържащо цялостната личност. Един от начините да изрази това е да предлага безплатни часове по йога три пъти дневно за всички служители и техните партньори. Самата тя е избрала да се включва в тези занимания в офиса два пъти седмично. Взима си душ и в 10 ч. вече е на бюрото си. Преди години Шарън не би могла да си представи работният ѝ ден да започва в 10 часа сутринта, но вече е научила, че свършва повече работа – като качество, така и като количество – ако се старае радикално да се грижи за себе си.
Шарън вече е определила първите си три приоритета за деня и е отделила деветдесет минути да се съсредоточи върху най-важната си работа. Наясно е, че тъкмо сутрин умственият ѝ труд е най-резултатен, и рядко си насрочва срещи или разговори преди обяд. Членовете на екипа ѝ знаят, че имат достъп до нея, ако им потрябвая. Заедно са  разработили споразумение за това, какво представлява да имат „нужда“ един от друг, и на практика са премахнали всички онези прекъсвания тип „само минавам“, освен ако възникне спешна ситуация. Те следват твърдо установен протокол за комуникациите – за текстовите съобщения, имейлите, гласовата поща, телефона, видеоконферентните връзки и срещите лице в лице, като избират връзката в зависимост от важността на това, за което има нужда да се комуникира. Съдържателните разговори например, които включват сложни идеи и пълен набор от емоции, се провеждат лично или в скайп. Само по себе си това решение е сложило край на проблема с безкрайното превъртане на някакви въпроси чрез верижни имейли.
Като стана дума за емоции, Шарън и екипът ѝ са се превърнали в експерти в изживяването и изразяването на емоциите по здравословни начини, които носят живот, жизненост и голяма мъдрост на всеки поотделно и на групата като цяло. В резултат на тази и много от другите им практики отдадеността на служителите към работата е постоянно висока, текучеството  е все по-ниско и разходите за здравеопазване са най-ниски за години назад.
Шарън се среща с екипа си всеки ден, за да обядват заедно. Това не е задължение (в света на Шарън много малко неща са мотивирани от „трябва“ или „задължително“), а по-скоро възможност, която малцина пропускат. Обядът е изпълнен със смях и игра. Не играят на пинг-понг (въпреки че в корпоративното лоби има маса за пинг-понг) и не си разказват глупави вицове. Всъщност те се забавляват, докато се занимават с реални бизнес въпроси.
При Шарън и нейния екип впечатлява начинът, по който този дух на игра прониква във всичките им дела. Един от девизите им е: „Нищо не е сериозно. Ако изглежда сериозно, ОТМЕСТИ СЕ“. Сега не разбирайте това погрешно. Шарън и екипът ѝ жънат невероятни успехи. Те са с цяла обиколка пред конкурентите си по всички показатели за индивидуален и екипен успех. Инвеститорите им не биха могли да бъдат по-доволни. Просто Шарън е научила (тя би казала „по трудния начин“), че да приемаш себе си или живота сериозно води до какви ли не физически, емоционални, релационни и професионални проблеми. Шарън е човек, здраво стъпил на земята, с истинско усещане, че сигурността ѝ се корени в нещо далеч отвъд постигнатите резултати. Просто е така. Тя и всички в екипа ѝ са научили това от личен опит, за тях това не е просто набор от убеждения.
Във фирмата на Шарън работата и обедът са толкова забавни до голяма степен заради това, че там ценят учението повече от всичко друго. За тях да учиш, съчетано с игра, е светият граал на корпоративната им култура. Те не са толкова заинтересовани да бъдат „прави“ или да докажат, че са прави, тъй като знаят, че този въпрос се урежда от само себе си, ако се съсредоточат върху оставането си в състояние на любопитство и висока готовност за учене. На всички им се случва да се окажат в „дрейф“ и да излязат от това състояние, но те разпознават дрейфа, не си хвърлят обвинения и срам – нито върху себе си, нито върху друг, и бързо се „отместват“ така, че да се върнат към състояние на висока готовност за учене и сътрудничество. Ако има драма, сплетничество и токсичен страх – нещо рядко срещано във фирмата – бързо се взимат мерки и се намира решение.
Огромна част от енергията, която в други компании се поглъща от този тип токсична каша и другите ѝ разновидности, остава свободна за високи нива на креативност, иновативност и сътрудничество. Не е чудно, че фирмата редовно е сочена като едно от най-добрите места за работа.
След обяда Шарън се връща в офиса си и обработва електронната си поща. Тя не проверява имейлите си постоянно. Всъщност е изключила всякакви уведомления за нов имейл. Обработването на електронната поща (преглед на всяко писмо и съответните действия в отговор, което често се свежда само до картотекирането му) отнема около деветдесет минути от деня на Шарън. Тя обикновено се занимава с това на два пъти: веднага след обяда и отново преди да си тръгне в края на деня. Колегите от екипа ѝ и клиентите разбират, че ако трябва да се свържат с нея, тя ще е прочела и отговорила на имейлите им в рамките на двадесет и четири часа. Ако имат нужда от отговор по-рано, всички са наясно, че трябва да се свържат с асистента ѝ или да се обадят директно на Шарън. Тя не живее под „тиранията на спешното“. Отказала се е от тази зависимост много отдавна.
Следобедът включва срещи и индивидуален коучинг, както и няколко разходки из сградата. Шарън е установила, че работи най-добре на интервали от по шестдесет до деветдесет минути, между които по десет минути върви или се движи творчески. Тя уважава този свой ритъм, както и другите ритми в живота си.
Шарън е станала експерт в лидерството на високоефективен ръководен екип. На първо място, тя бди в екипа ѝ да има  само хора, отдадени на възприетата култура. Второ, работи пряко само с хора, около които енергията ѝ се повишава. Следи за това и ако в присъствието на някой от преките ѝ подчинени енергията ѝ започва да намалява, тя провежда с него откровен и открит разговор, за да се справят с проблема. Трето, майстор е в делегирането. Живее и работи в своите „зони на гениалност“ и осигурява възможност за същото и на всички останали. Отчетността се практикува от Шарън и екипа ѝ толкова изкусно, че тя никога не би и помислила да накара за нея да работят хора, от които да се налага да се „търси отговорност“. Всеки от екипа разбира, че отговорността е нещо, което поемаш, а не нещо, което някой друг може да ти възложи. Сътрудниците ѝ поемат отговорност за себе си, за екипа и за организацията като цяло. Тъй като всеки работи в своята зона на гениалност и не се пилее време в драми, за 7–8 часа работа Шарън може да свърши неща, които другите биха могли само да си представят, че вършат 24 часа, 7 дни в седмицата.
В 18 ч. тя вече седи на задната седалка в колата си и обикновено прекарва още двадесет минути в медитация. Вкъщи се отдава на общуването със съпруга и децата си – вечеря, домашни задачи и четене заедно преди лягане. Подобно на много ръководители, Шарън пътува доста, затова когато си е у дома, се стреми тези моменти да си заслужават. Обикновено до 22 ч. вече си е легнала и почивката ѝ е спокойна. Всичко е наред, точно както трябва да бъде.
Изминал е поредният добър ден.
Шарън е изключително успешен лидер.
Шарън е осъзнат лидер.
Тази книга е за всички като Тим в този свят, които подозират, че има и по-добър начин да бъдат лидери и да живеят. Тя е посветена на осъзнатото лидерство.

Подобни Заглавия
Кривата на щастието
  Вече повече от 20 години странните, завладяващи и непредвидими истории на Иво Иванов прелитат над океана...
Цена: 16,00лв.
"Възходът на свръхчовека"
ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ! Представете си състояние, в което всяко движение е отмерено ...
Цена: 17,00лв.
Колко силно го искаш?
Ако способността за издръжливост е ограничена от някаква подсъзнателна и интелигентна защитна система в моз...
Цена: 19,00лв.
Всички лъжат
Как интернет разкрива тайните на човешката природа. Всички лъжат. Но никой не може да излъже Гугъл.   В...
Цена: 18,00лв.
Издателство Вакон © 2020 - Изработен от iSenseLabs