Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Специално предложение:
+
+
Explorer 1/2015
Explorer 1/2015
4,95лв.
Цена на пакета: 33,95лв.
Спестявате 6,00лв.!

Купи пакет
Зовът на далечния Север

Зовът на далечния Север

7000 км с кану от Отава до Арктика

Автор: Ким Хафез
Код на продукта:94
Наличност:В наличност
Kонсултант география: инж. Стоян Пиронков
Превод: © Десислава Тенева
Цветно приложение: 24
ISBN: 978-954-9535-93-8
Издадена на: 2015
Размери: 142x210
Брой страници: 288
Корица: Мека
Националност: Френска
Дизайн корица: © Добродана Попова
Редактор: Иван Кьосев
Цена: 17,00лв.
Кол-во:

Резюме

Зовът на далечния Север

Суровата и необятната Канада, прорязана от кануто на един самотен пътешественик

Ким Хафез плава с кануто си в КанадаКим Хафез поема по водните артерии на втората по големина страна в света към арктическия полярен кръг. Без специални тренировки, без основни умения, дори без лична карта францyзинът се отправя към своето предизвикателство от 7000 км със 130 кг багаж, 1000 долара и с една-едничка цел: не физическото, а духовното пътуване, докосването до свободата на безбрежното усамотение, където човекът се слива с пулса на заобикалящата го среда.

Захранван от „тайната алхимия на природата“, прословутото канадско гостоприемство и добрината на хората по пътя, Хафез изживява и техните мечти, осъществява пътешествието, за което мнозина жадуват, но малцина предприемат. В студ, порои, виелици и ледникови води французинът навлиза все по-дълбоко в човешката душа и безкрайната пустош на една красива земя. Тежките условия не са изпитание, а урок – най-добрият учител е преживяването, затова Ким приема трудностите като благословия, която му позволява да разшири собствените си граници.

Самотният гребец рисува с думи, които изпълват сетивата и ума и ни кара да разберем истинския смисъл на времето, на наситените с преживявания часове и философията на незабавното случване. Французинът успява да освободи ума си, за да поеме по пътя на тук и сега и да усети живота в неговата пълнота.

за да се намеря, трябва първо да се изгубя, да забравя къде съм... дори кой съм.

Отзиви (2)

Автор

Ким ХафезРоден през 1970 г., Ким Хафез е инженер и бивш офицер във Френския чуждестранен легион. Израства в Казабланка, има смесен египетски, френски и ирландски произход. На 18 години напуска дома в Мароко и заминава за Франция, за да следва инженерни науки. През 1999-2000 г. вкусва живота сред дивото по време на пътуването си в Големия канадски север, а между 2000 и 2004 г. извърша второто си голямо плаване с каяк по море.

Откъси

ЧАСТ ПЪРВА

КЪМ ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР

Май-октомври 1996 г.

 

Глава 1

ЗОВЪТ НА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР

 

ЖИВОТЪТ КРИЕ СЪКРОВИЩА, при условие че си направиш труда да дълбаеш навътре. Така бях решил и аз – да дълбая, да стигна дори до края на света, за да открия своето съкровище. Колко ли изпитания ме очакваха? Какви ли мъки щях да преживея? А най-вече, какви ли открития лежаха пред мен? Каква беше тази тайнствена плячка, заради която горях от желание да измина хиляди километри, да преодолея безброй препятствия? Златна мина ли щях да открия, или любовен еликсир? А може би ревниво пазена тайна или нова посока, в която да поема?

Тогава бях на 24 години. Като млад офицер от инженерните войски ме командироваха в един от полковете на Френския чуждестранен легион. След като получих дипломата си за инженер, сметнах, че там ще намеря начин да утоля парещата жажда за приключения и действие, която ме измъчваше. Попаднах в света на тези войници с детски сърца, макар и често с без време приключило детство, каквито са легионерите. Германци, чилийци, мароканци, корейци, югославяни... понякога и французи, всички бяха нарамили „кубинките на гръб“[1], както се пее в песента, за да избягат – кой от някоя война или режим, кой от някаква мъка или извършено престъпление. Миналото им беше без значение, стига от този момент нататък да засвидетелстваха храброст и вярност. Легионът им даваше втори шанс. Ежедневието им беше белязано от желязна дисциплина, а всяка задача трябваше да бъде изпълнявана съвършено. За легионерите да дават всичко от себе си не беше добродетел, а задължение. От предишния им живот не беше останало нищо. Дори името. Да командваш легионери е чест.

Въпреки всичко отвъд песните на Легиона, носещи се с бавен марш, аз чувах шепота на други пространства, шумоленето на дивите райони, където знаех, че армията никога няма да ме отведе. За мен времето, прекарано под знамето на Легиона, беше само един преходен етап. Щом се завърнах във Франция, подготвих заминаването си.

С отправянето си към приключението бях наясно, че ще прахосам всичките си спестявания, до последното екю, а щом се върна, трудно ще си намеря отново работа. Така и стана. Загубих дори няколко приятели. Въпреки че често житейският ни път е подвластен на капризите на съдбата, смятах, че все пак ще открия своите основания за това пътуване. В тази връзка има едно събитие, за което бих искал да ви разкажа. Беше месец август, 1994 г. Както всяко друго лято, аз прекарвах ваканцията в страната на моето детство: Мароко. Бях завършил образованието си през юни. Почувствал се свободен, скитах без определена цел из улиците на Казабланка, в търсене на занимание. Вече се бях спускал по склоновете на мароканския Среден Атлас[2] с планински велосипед, бях се срещнал с всичките си стари приятели от училище, дори веднъж бях ходил на кино. И тогава ми хрумна: ще се спусна по планински бързей в предпланините на Горен Атлас, и то върху въздушна камера от гумата на трактор! По някой залутан бързей. В планината открих неподозирани гледки: главозамайващи каньони, естествени ледени пързалки, каскади, подземни тунели и непроходими горски дебри. За пръв път наблюдавах брега откъм течащата вода. Минавах под мостовете, вместо по тях. Виждах живота в една изцяло нова светлина. След запознанството с Атласките планини и преди да вляза в офицерските редици, имах време за един курс по парашутизъм във Франция и за няколко дълги прехода в северната част на Онтарио. Влюбих се в циганското лято.

Дали споменът за Канадския Север подклаждаше у мен това желание за простор, за природа и за свобода? Днес за мен няма и сянка от съмнение. Да правиш бивака си върху килим от борови иглички, да заспиваш под звездното небе, да утоляваш жаждата си в реката и да набавяш храната си чрез риболов – тези неща придават на живота безкраен чар. Беше ли това обаче достатъчно, за да тръгна на път? Не бих могъл да отговоря. Вярвам, че съществуваше и някакъв повик, който се коренеше не в обаянието на Севера, а дълбоко в собствената ми същност. Последвах инстинкта си и избрах Канада за своето приключение. Тогава смятах, че ще пътувам дълго и ще прекося огромни територии, преди да открия онова, което търсех. По тази причина избрах леко плавателно средство, което можеше да се носи на гръб и с което можеш лесно да се придвижваш в горите на Севера: индианското кану. По този начин щях да напредвам с естествен ритъм, напълно самостоятелно. След като определих така целта на проекта си, на 19 март 1996 г. аз се качих на борда на един от презокеанските самолети, отлитащи за Монреал...

 

 

[1] Цитат от легионерска песен със заглавие „За легионерите“ – б. пр.

[2] Атласките планини са планински масив, който се простира на дължина 2400 км през териториите на Мароко, Алжир и Тунис – б. пр.

Подобни Заглавия
По поречието на Амазонка
  На 9 август 2010 г. Ед Стафърд става първият човек, извървял цялото протежение на река Амазонка. Изпълнено ...
Цена: 16,00лв.
"Пътешествие по Екватора: 40 000 километра, за да се срещнеш със света."
40 000 километра, за да се срещнеш със света! Стани свидетел на една уникална среща между човека и природата. Тоз...
Цена: 16,00лв.
Студ
Приключения по ледения ръб на опасността, които ще накарат студа да запълзи по вените ви В продължение на 50 ...
Цена: 17,00лв.
"Под юртите на Монголия"
„Жената се движеше грациозно в ароматната атмосфера на палатката. Жестовете й, пъргави и премерени, бързи, но...
Цена: 17,00лв.
Издателство Вакон © 2019 - Изработен от iSenseLabs