Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Специално предложение:
+
Цена на пакета: 25,00лв.
Спестявате 7,00лв.!

Купи пакет
+
Цена на пакета: 26,00лв.
Спестявате 4,00лв.!

Купи пакет

Серенгети не трябва да загине

Автор: д-р Бернхард Гжимек и Михаел Гжимек
Код на продукта:103
Наличност:В наличност
Kонсултант география: инж. Стоян Пиронков
Превод: © Николай Йовчев, Розалия Вълчанова
Цветни страници: 8
ISBN: 978-954-9535-98-3
Издадена на: 2016
Размери: 120x180
Брой страници: 368
Корица: Мека
Националност: Германска
Редактор: Ивелина Минчева
Коректор: Мариана Пиронкова
Цена: 18,00лв.
Кол-во:

Резюме

Серенгети не трябва да загине

Носорог блъснат от кола в парка "Серенгети"    Самолет с шарка на зебра

В земите на лъвовете, сред отворените ширини и тропота на копита в сърцето на митичния Черен континент се спотайва невероятна природа, която векове наред е примамвала любопитството на пътешественици, изследователи, ловци и туристи. Там в Танзания на предела на Кения Национален парк „Серенгети“ крие изчезващото съкровище на богата фауна и девствени африкански райони. В средата на миналия век обаче британските власти настояват за намаляване територията на това уединено пространство. В степите, където природата е дала първия дом на човечеството, сега то заплашва да я унищожи. Тогава двама отдадени зоолози баща и син Бернхард и Михаел Гжимек се отправят към „Серенгети“, за да проследят ежегодното движение на едрите животни, за да очертаят тяхната територия. Никой никога не се е захващал с подобно начинание, но немските учени са решени, че „Серенгети“ не трябва да зигине. 

   ​

Отзиви (0)

Автор

Бернхард и Михаел Гжимек с маймуна

Бернхард Гжимек е немски биолог, природозащитник и директор на зоопарка във Франкфурт. През 50-те години на XX век заедно със сина си Михаел предприемат първото организирано и цялостно проучване на „Серенгети“ като самостоятелна екосистема, за да спасят статута на защитена територия на парка. В резултат на работата им книгата и филмът „Серенгети не трябва да загине“ имат изключителено широк отзвук в обществото по целия свят. 

Откъси

В КРАТЕРА НГОРОНГОРО

 

Ето ни тук. На 10 000 км от Франкфурт, в Източна Африка, в района на езерото Виктория. Приблизително на същия меридиан, на който се намира Ленинград, и на паралела на Амазонка в Бразилия. Четиристотин километра южно от екватора: толкова е отдалечен и Кьолн от Бремен. Пристигнахме благополучно, но не се чувстваме много добре. Ще се справим ли наистина със задачата, с която сме се нагърбили?

Трябва да изследваме националния парк „Серенгети“ в Танганика, с площ от 12 500 кв. км. За гигантските африкански мащаби това не е много – само петорно повече от площта на Саарската област или почти колкото Шлезвиг-Холщайн, 1/20 част от Западна Германия. Границите на парка обаче не могат да се видят на самото място, защото съществуват само на хартия върху картографските скици. На дължина достига 200 км. На места теренът се издига на 1200 м над морското равнище, а някъде и на 3000 м. Едно-единствено „шосе“ минава през него, и то само до половината му площ. Освен това за три месеца през годината то става непроходимо, дори и за всъдеходни коли.

При това този пущинак съвсем не е рядко населен. Жителите му почти могат да се сравняват по численост с някои европейски държави: в разни книги и проспекти пише, че там живеят над един милион. Разбира се, не хора, а четириноги: като се започне от слонове и се стигне до газели, големи колкото кози, без да включваме по-малките животинчета. Серенгети е последното кътче в Африка, където все още се срещат огромни стада диви животни, които тъпчат степите, както някога морето от бизони са отъпквали зелените вълни на прериите в Северна Америка. Тук живеят най-много и най-красивите лъвове. Ние двамата още от Франкфурт сме си изработили план как да преброим това гъмжило, да открием откъде идват тези огромни армии и накъде отиват. В Африка обаче никога досега не е било опитвано подобно нещо. Ще успеем ли наистина? Най-напред имахме план да заснемем цялата местност с аероснимачна камера, после да съединим снимките и като на географска карта да преброим всички животни. На подобна всеобхватна снимка обаче едно гну ще излезе само като малка точка.

Когато човек иска да различава гнутата от зебрите и зебрите от газелите, самолетът трябва да лети на височина под 1000 м и да обхване много голяма площ в един кадър. А това ще рече, както изчислихме с огорчение посредством въздушно-снимачните таблици, че трябва да направим 50 000 серийни снимки. Дори и да направим всичко това сами, би ни струвало над 250 000 германски марки... А ние не разполагаме с толкова за нашия филм. Следователно ще трябва още по време на летенето да броим от самолета.

За да се убедим дали това ще е възможно и дали ще бъде точно, опитваме най-напред в една зоологическа градина, където животните са в заграждения, така че няма опасност да избягат, докато ги преброяваме.

Това, между другото, е най-големият зоопарк в света. В него живеят девет хиляди едри животни. Обиколните му стени, в които няма никакъв отвор, са високи шест-седем метра. В този парк би се поместил удобно целият Берлин с околността си. Той не е нищо друго освен един огромен угаснал кратер, най-големият на нашето земно кълбо – кратерът Нгоронгоро. Тук долу, където някога е клокочила лава, сега се простира огромно, оградено със стръмни кратерни стени зелено пасище.

С това, което виждаме сега от въздуха, решаваме да се запознаем най-напред долу на земята, защото от птичи поглед не е толкова лесно да се разпознаят животните едно от друго. Затова тръгваме от Аруша с нашия всъдеход по хубавото, в първата си половина дори асфалтирано, шосе и стигаме за четири часа до платото на гигантския кратер.

Колата се движи през осеяна с храсти степ, покрай една планина, после надолу към една падина и от другата й страна отново нагоре. Колкото по-нависоко се изкачваме, толкова по-високи и по-гъсти стават дърветата, докато съвсем навлизаме в гората. Горе на ръба на кратера на известно разстояние няма девствена гора, затова поглеждаме надясно.

Михаел се сепва, спира мотора и ние слизаме. Синът ми има навик, когато нещо му направи силно впечатление, да отметне леко назад глава и да разтвори широко ноздрите си. Аз също съм развълнуван. Двамата изказваме гласно възхищението си само тогава, когато с нас има хора, които очакват това. Тук можем да мълчим и да гледаме безмълвно едно от чудесата на нашата земя...

Подобни Заглавия
"Любовта ми Африка"
„Протегнах ръка, докоснах страните й и усетих хладните бивни, докато я галех под брадичката за поздрав. Очите...
Цена: 16,00лв.
Част от прайда
В „Част от прайда“ Кевин Ричардсън разказва как от момче, което се е грижело за толкова много птици и животни...
Цена: 16,00лв.
Издателство Вакон © 2018 - Изработен от iSenseLabs