Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Планини и хора

Планини и хора

Автор: Стефан Попов
Код на продукта:1-2
Наличност:В наличност
ISBN: 978-619-190-098-5
Дизайн корица: Йордан Дамянов
Редактор: Дора Томова
Цена: 18,00лв.

Резюме

Планини и хора

Съвсем малък, едва десетгодишен, видях за първи път Балкана.

Лятото на 1915 г. прекарвахме в планинското градче Трявна. При­нуден от грижата за храна – бяхме през Голямата война1 – трябваше да отида в близко село, накацало по склоновете на планината. Ко­гато се изкачих високо над градчето, погледът ми изведнъж се спря над дългата, мощна верига на Балкана.

Едва доловимата линия на неговото било – границата между небето и земята – в игриви извивки се губеше от окото, далеч към непознати тогава кръгозори. И още в това незабравимо първо впе­чатление от него Балканът застана в моето съзнание като символ на величие и мощ, на съвършенство и красота, които оттогава неумори­мо търсех в планините...

***

Сега, когато се изправям пред хората с една книга, в която са скъ­тани всички мисли и образи, получени по време на живота ми в пла­нините, аз трябва да призная: дълго време се колебах дали да напра­вя достояние всички преживявания, които планините ми подариха. Искрено казано, съмнявам се дали ще бъда разбран.

Мнозина ще осъдят смелостта да се изнасят на показ най-скъпите чувства – чувствата на обич към планините. Други ще сметнат за неу­местно чувствени написаните редове, а трети – и да искат – не могат да ги разберат.

Колебанието си превъзмогнах обаче с едничката мисъл, че е крайно време и у нас да се преломи убеждението за безсмислието на стремежа ни към планините. А най-после: че и ние, планинарите можем да обличаме в художествени образи виденията ни от плани­ната, защото преживяванията ни горе не са лишени от дълбочина и съдържание.

Така на българското планинарство – колкото и да е младо – тази книга ще бъде полезна. С това се изчерпва нейната задача.

София, 1938 година, есента

 

Отзиви (0)

Автор

Стефан Попов - скептикът философ

 

„Единственият наш мислител, който имаше какво да каже на света, но най-вече като българин“, Петър Увалиев

На 24 януари се навършиха 105 години от рождението на Стефан Попов – писател, философ и общественик.

Стефан Попов е роден в София, а през 1910г. със семейството си се мести в Русе, където учи в немското католическото училище „Св. Йосиф“ – немски, френски и английски. Започва гимназиалното си образование в Русе, но завършва в София, където баща му е назначен на работа в Министерство на образованието.

Основава Юношеския туристически съюз, който популяризира туризма сред младежите в цяла България. Организирал първите алпийски експедиции и изкачвания на върхове в България и на Алпите. След 1925 г. публикува в изданията „Млад турист“, „Български турист“, „Народ“, „Слово“, „Отечество“, „Утре“, „La Bulgarie“, „Юридическа мисъл“.

През 1930 г. завършва право в Софийския университет.

От срещите му с планината и любовта към природата се ражда стихосбирката „Планини и хора”, издадена през 1938 г. Години наред книгата е единствената издадена у нас, в която се чете преклонението му пред природата като стимул за емоционално извисяване и нравствено усъвършенстване на личността.

През 1932 г. Стефан Попов предприема най-важната авантюра в своя живот – влиза в политиката, основава движението „Млада България” и четири години е радактор на едноименното списание.

По същото време е председател на Международната студентска лига за ново европейско устройство (1933 – 1936 г.), главен редактор на вестник „Утро” през 1934 – 1939 г., сътрудник на вестниците „Народ”, „Слово”, „Отечество”, „България” и на сп.”Юридическа мисъл”.

През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После започва работа в българската легация в Будапеще, а от 1943 г. – в Берн. По време на своята дипломатическа кариера Попов осъществява широки познанства с българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество.

В тежката следвоенна европейска действителност Попов живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. От 1955 до 1974 г. е главен редактор на българската секция на радио „Гласът на Америка”.

Основава и става председател на Българското академично дружество „Доктор Петър Берон” в Германия, след което през 1979 – 1981 г. чете лекции в Баварската академия на науките на тема „Сто години свобода” и „Тринадесет български века”.

Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.

Стефан Попов умира в Мюнхен на 20 октомври 1989 г., дни преди падането на комунистическия режим у нас.

Откъси

ПРЕДИСЛОВИЕ

Ще започна с това, че през 1980 г. бях един от стотината или двеста редови алпинисти в Народна република България. Алпинизмът, както и всяка дру­га дейност в народната република, се контролира­ше от партията и правителството. Посещавахме така наречените „алпиниади“ – зимни и летни. За мен, както и за останалите катерачи, алпинизмът у нас беше започнал след 9 септември 1944 г. Преди тази дата според това, което ни учеха, алпинизъм в България не е съществувал. Така бяхме възпитани от деца и вярвахме на тази пропаганда.

По време на една зимна алпиниада на хижа „Вихрен“ стояхме бездейни поради лошото време и не­престанния снеговалеж. Чуваше се как бучат лави­ните, падайки от връх Тодорка. Всеки се занимаваше с каквото може, за да убие скуката. Един приятел от Хасково се беше зачел задълбочено и аз полюбо­питствах коя е книгата. Тогава за пръв път се до­коснах до „Планини и хора“ на Стефан Попов, която държите в ръцете си. Но за беда в стаята нахлу един от тогавашната номенклатура, който към днешна дата е сред известните имена в средите на алпинизма. Той беше много дружелюбен към нас до момента, докато някак си случайно тази книга не му попадна в ръцете. Изведнъж побесня, каза, че това е една фашистка книга, написана от фашист, осъден задочно на смърт от Народния съд. Наблегна, че един комсомолец не трябва да чете такава рет­роградна литература и прочие. След което книгата полетя в печката и партайгеносът излезе, тряскай­ки ядно вратата, за да докладва на ръководството за случая.

Всички ние в стаята скочихме, изляхме водата от манерките си в печката, плюс чая от чайника. И така книгата, макар и обгорена и мокра, бе спасена от аутодафето. Впоследствие беше разпростране­на на ксерокопие измежду по-интелигентните от алпинистите. И тогава, както сега, повечето алпи­нисти недолюбваха четенето и книгите и основно те приемаха алпинизма като спорт. И сега някои ка­терят за славата на един ден и нищо повече.

Авторът на тази книга – Стефан Попов, който е един от първите ни планинари катерачи – е искал родният ни алпинизъм да тръгне по пътя на духов­ните търсения и философия. Той не е желал плани­нарството да се превръща в спортно състезание. След войната тези български идеи са отхвърлени, за да бъде копиран и приложен съветският стил. Алпинизмът в България почва да се превръща в по­литически инструмент за повдигане на ниското са­мочувствие на един осакатен от комунизма народ.

Членовете на Българския алпийски клуб, които проповядвали философия в планинарството, биват физически и психически унищожени.

Съветският алпинизъм и до днес виси като сян­ка над българското катерене и планинарство. Има „елит“, който дава насоките и определя кое е стой­ностно и кое не, и, естествено, разпределя субсиди­ите. А „простосмъртните“ катерачи се оправят кой както знае. Търси се само славата, спортното постижение, сензацията, възхвалата в медиите и обожанието на тълпата…

***

Книгата на Стефан Попов обърна живота ми на 180 градуса. Бях сляп, но чрез нея прогледнах и съзрях нови хоризонти. Благодарение на нея оцелях и в пла­нината, за разлика от много мои другарчета, които загинаха в неистови атаки за победа над планината.

Планината не може да бъде покорена. Тя може да бъде дълбоко обичана от планинаря. Това се разбира още от първите страници на „Планини и хора“. И до днес това е моята настолна книга. В дни на най-го­лямо отчаяние и трудности съм изправял глава бла­годарение на нея.

Можем само да благодарим на българите, които се погрижиха за преиздаването ѝ. Планинарите, които виждат в планината не само един стадион за шампиони, място за пъчене и перчене, може би ще се открият в книгата. Изклю­чително ценно четиво за бъдещото ни поколение алпинисти и планинари. Тя е написана на перфектен български език. Толкова чист, че направо се пие като рилска вода.

Пожелавам приятно четене на всички катерачи, планинари и алпинисти, които застават зад ста­рата българска традиция на родното ни планинар­ство, отхвърляйки всякакви чужди модели.

Румен Дамянов

Издателство Вакон © 2018 - Изработен от iSenseLabs