Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи

Колко силно го искаш?

Най-великите спортни постижения се случват в съзнанието, не в тялото

Автор: Мат Фицджералд
Код на продукта:219
Наличност:Извън тираж
Превод: © Деница Попова
ISBN: 978-619-7300-31-4
Размери: 210x145
Корица: Мека
Националност: Американска
Редактор: Кристина Димитрова
Коректор: Мариана Пиронкова
Цена: 19,00лв.
Кол-во:

Резюме

Колко силно го искаш?

Ако способността за издръжливост е ограничена от някаква подсъзнателна и интелигентна защитна система в мозъка, какво могат да сторят по въпроса атлетите за да увеличат своята издръжливост?

 

Отговорът на може би един от най-важните въпроси за всеки спортист е между страниците на тази книга. „Колко силно го искаш?“ е базирана на изследователската работа на Мат Фицджералд, целяща да разбере кое ограничава издръжливостта при спортистите и по какъв начин може да се увеличи тази издръжливост.

Тази завладяващата книга завинаги ще промени начина, по който отговаряте на този въпрос и ще ви покаже как да овладеете психологията на ума над мускулите. Тези безценни уроци ще ви помогнат да отхвърлите ограниченията на психиката и да разгърнете пълния си потенциал.

През първите 100 години от историята на спортната физиология се смятало, че издръжливостта се ограничава от мускулната умора, причинявана от изчерпване на енергията или от недостатъчно снабдяване с кислород и натрупване в резултат от това на съединения с киселинен характер в двигателните мускули. Заради това разбиране атлетите в спортовете за издръжливост при тренировка носят пулсомери и им се взема кръв от ушите, за да се измерват нивата на лактат в нея; употребата на еритропоетин се е превърнала в бич за колоезденето и за други спортове за издръжливост, а преди състезание се консумират тонове макаронени изделия и ориз. Това са само някои от примерите за влиянието на спортната физиология върху живота на спортистите, чиято кариера зависи от издръжливостта.

В тази книга Мат Фицджералд е събрал впечатляваща колекция примери от реалния живот как усещането за усилие и други психологически фактори влияят върху издръжливостта. Тези примери от живота на най-елитните спортисти в различни  спортове за издръжливост са майсторски съчетани с кратки представяния на най-актуалните научни изследвания. Резултатът е забележителен – книга, която може да се чете като спортна биография, но същевременно дава идеи как човек би могъл да подобри издръжливостта, като се превърне в свой личен „спортен психолог”.

„Надявам се това да подтикне спортистите и техните треньори да прилагат по-широко психологическите принципи и техники. Всъщност силата на психологията досега не се използва напълно в спортовете за издръжливост и тъкмо нейното целенасочено прилагане е едно от основните практически предложения, произтичащи от психобиологичния модел.“, споделя очакванията си авторът.

Отзиви (3)

Автор

„Интересувам се от психологическите измерения на спортовете за издръжливост, откакто бягах в първото си състезание на дълго разстояние, когато бях на 11 години. Тогава научих нещо много важно: Въпреки че имах крака и дробове, с които бях способен да победя, тъкмо съзнанието ми – и по-точно способността да изтърпя новите усещания и готовността ми да понеса известни страдания в името на победата – ми помогна да надделея. Разбрах, че с основното предизвикателство в надпревара на дълга дистанция се сблъсква съзнанието. Като атлет и треньор смятам, че добрата психологическа форма е точно толкова важна за представянето, колкото и физическата“ – казва Мат.

 

Мат Фицджералд е на 46 години и работи като хранителен консултант и треньор. Освен това е активен бегач и световноизвестен автор на едни от най-големите бестселъри за здраве и мотивация. Освен изследовател на физиката и психиката на спортистите Мат е автор в различни спортни издания, а неговите онлайн тренировъчни планове се ползват от хиляди атлети. Сертифициран експерт от International Society of Sports Nutrition, той консултира компании за спортни храни. Автор е на методологията Diet Quality Score (DQS). През 2017 той тренира с елитни бегачи и завършва маратона в Чикаго за 2 ч. и 39 мин., като финишира сред първите в своята възрастова група.

Откъси

Състезанието е като ходене по жарава

 

На една пресконференция, проведена в деня преди Чикагския маратон през 2010 г., завръщащият се шампион Сами Уанджиру признава, че е подготвен само на 75 процента за състезанието. Той не блъфира. Три седмици по-рано Сами прихваща стомашен вирус, заради който пропуска няколко критични дни тренировки. Докато е на легло, обмисля да се оттегли от Чикаго и вместо това да участва в Маратона на Ню Йорк Сити следващия месец.

Ако грипът е единственото му съображение, Сами не би се замислил за такава драстична стъпка. Но 2010 г. като цяло е тежка за 23-годишния герой от Кения. Докато тренира за Лондонския маратон през април, където трябва и да защити титлата си, Сами пада и травмира дясното си коляно. Въпреки това той стартира в маратона, но травмата се обостря и той е принуден да отпадне на 16 км от финиша. Етиопецът Цегайе Кебеде продължава напред и печели надпреварата.

Ако Сами има съперник, то това е именно Кебеде. Той завършва втори след Сами в Лондонския маратон предходната година, а на олимпийския маратон през 2008 г. в Пекин взима бронз, докато Сами грабва златото. Кебеде е в стартовия списък на маратона на Чикаго през 2010 г. и може би тъкмо заради това Сами предпочита да не се оттегли, въпреки лошата си форма. Двамата мъже заемат първо и второ място във веригата маратони World Marathon Majors – серии, провеждащи се в рамките на две години, в които се присъжда награда от половин милион долара (равностойна на 26,5 милиона долара в Кения) на бегача, натрупал най-много точки от участия в състезания. Надпреварата за 2009 – 2010 г. ще приключи в Ню Йорк. Никой от другите претенденти за наградата обаче няма да се състезава там, така че тя ще да бъде „в кърпа вързана” за финиширалия първи в Чикаго – Сами или Кебеде.

След отпадането си в Лондон Сами отлита с треньора си Федерико Роса за Италия, където подлага увредената си става на интензивно лечение. През юни стартира в един полумаратон в Сицилия, но коляното пак се обажда и Сами отново се отказва. Следващото състезание в календара му е септемврийският Маратон в Берлин. Той се оттегля от него и насочва поглед към Чикаго. Дори и при четири допълнителни седмици подготовка няма време за още спънки.

Но ето че такива се появяват. Веднага щом коляното на Сами най-сетне оздравява, се разнебитва долната част на гръбнака му. Въпреки болката той тренира, доколкото е способен, и тъкмо започва да се връща във форма, когато го поразява и стомашният вирус.

След като се възстановява, Сами осъзнава, че все още иска да се състезава, въпреки недостатъчната си подготовка, пък било то и само за да попречи на Кебеде да му отмъкне онези половин милион долара. Роса неохотно подкрепя решението му, но настоява Сами да се състезава предпазливо и да бяга зад лидерите, като се постарае да забави надпреварата и да си запази за късна атака каквито сили са му останали.

На Сами не му е в природата да прилага тактика на предпазливост в надпревара. Състезателният му стил може да се опише най-точно като яростно агресивен. На Олимпиадата той започна изненадваща атака от самия старт. Олимпийските маратони по принцип са изключително тактически и бавни дори когато не започват при 29-градусова лятна жега в Пекин. Сами пробягва първата миля бясно, за време 4:41 – темпо, поставящо световен рекорд. Само 19 бегачи успява да останат с него дори и на тази дистанция. След 10-ия километър водещата група оредява до десетима бегачи. Сами не отпуска темпото. Един по един преследвачите му отпадат. Той пробягва последните няколко километра съвсем сам и прекосява финиша с време 2:06:39, с което подобрява олимпийския рекорд с почти 3 минути. Някои наблюдатели го наричат най-великото маратонско постижение на всички времена. Сами е на 21 години.

10 октомври 2010 г. в Чикаго не е горещ ден, но все пак топло. В 7:30 ч. сутринта, когато състезанието започва, температурата вече минава 19 градуса по Целзий. Сами послушно се скатава в дъното на водещата група. Шадрак Косгей, един от двамата наети пейсмейкъри, води група от 12 души, до един африканци, и те изминават първите 5 км за време 15:03 –донякъде бавничко темпо. Кебеде, облечен в лилаво и черно, кръжи близо до Сами.

От ВИП автомобил, движещ се пред състезателите, Федерико Роса ясно вижда, че Сами не го свърта. Олимпийският шампион, с отличителните си редки предни зъби, лесно се откроява сред групата – с детинския си, подскачащ разкрач, с отпуснати ръце, малко встрани от тялото, с разперени пръсти и с длани, цепещи въздуха на нивото на ханша. Той току доближава челните бегачи малко повечко, после се опомня и смутено изостава обратно назад.

„Не го прави!”, мисли си Роса.

Но каква полза? На 14 км след началото на надпреварата Сами се изстрелва напред. Подминава пейсмейкърите и вдига темпото от 4:50 за миля (3 минути за километър) на по-малко от 4:40 (2:54 минути за километър). Всички бегачи около него, без един, откликват на ускорението с относителна лекота. Все още са в сравнително ранен етап от състезанието. Само Робърт Черуйот, действащият шампион от Бостънския маратон, е под натиск. Той успява да се задържи в задната част на групата за кратко, преди да се откачи и да изостане.

Сами, въпреки че е подстрекателят на ускорението, не се чувства много по-добре от човека, когото току-що е принесъл в жертва. Внезапно изпитва страх, щом осъзнава, че в този ден краката му не са на нивото на инстинктите му. Младият кениец отстъпва леко и връчва юздите отново на пейсмейкърите. Темпото се забавя и Черуйот се добира обратно до групата.

Кебеде, може би отгатнал слабостта на съперника си, сега се придвижва напред. Той не атакува веднага, но опонентите му знаят, че е само въпрос на време да го стори. Първата сериозна атака се състои след 29-ия километър. Черуйот отново изостава – този път окончателно. И тогава започва истинската касапница.

Издателство Вакон © 2018 - Изработен от iSenseLabs