Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Специално предложение:
Йерусалим
Йерусалим
18,00лв.
+
Explorer 1/2016
Explorer 1/2016
4,95лв.
Цена на пакета: 18,95лв.
Спестявате 4,00лв.!

Купи пакет
Explorer 2/2016
Explorer 2/2016
4,95лв.
+
Йерусалим
Йерусалим
18,00лв.
Цена на пакета: 18,95лв.
Спестявате 4,00лв.!

Купи пакет

Йерусалим

Автор: Колин Таброн
Код на продукта:105
Наличност:В наличност
Kонсултант география: инж. Стоян Пиронков
Превод: © Маргарит Дамянов
ISBN: 978-619-7300-01-7
Издадена на: 2016
Размери: 142x210
Брой страници: 264
Корица: Мека
Дизайн корица: © Добродана Попова
Редактор: Цветелина Лакова
Цена: 18,00лв.
Кол-во:

Резюме

Йерусалим

Преминете зад стените на един загадъчен град между небето и земята.

Според древните предания в сърцето на Йерусалим е положен крайъгълният камък на света. Тук Адам бил създаден от шепа пръст, завистливият Каин отнел живота на брат си Авел, Ной отправил благодарствена молитва след големия потоп, а Авраам бил готов да жертва сина си Исаак, за да докаже вярата си в Бога. Тук Мохамед се изкачил на небето по стълба от светлина, а Иисус бил разпнат и възкресен.

Свещен за еврейската, християнската и мюсюлманската вяра, вероятно не съществува град, който да е събудил толкова яростна религиозна любов, колкото Йерусалим. Завладяван, унищожаван и съграждан отново и отново, Вечния град се е превърнал в кристализирало безвремие, съхранило през вековете енигмата на божественото.

Колин Таброн тръгва след вековния шепот на камъните и пясъците на Йерусалим, заинтригуван от притегателната му духовна сила. През руини, светилища и пещери, по улици и пазари Таброн навлиза дълбоко в пластовете история и вяра, които изграждат тъканта на града – земния Йерусалим, все още кървящ от неотдавнашната Юнска война, и небесния, такъв, какъвто го виждат много от неговите жители, пръсналите се по света евреи, ревностно споменаващи го в молитвите си, и поклонниците от близо и далеч, търсещи упование и надежда в святостта му.

Под перото на виртуозния разказвач оживява „притча по-скоро за човека, отколкото за Бог, но без която Йерусалим би загубил значението си“.

Отзиви (2)

Автор

Колин Таброн е романист и всепризнат майстор на класическия пътепис. Носител е на множество литературни отличия, включително „Хоторндън“ и наградата за пътепис „Томас Кук“. Преди да стане писател, работи в издателския бранш и режисира независими документални филми в Турция, Япония и Мароко.

Първите му книги са посветени на Близкия изток – Дамаск, Ливан и Йерусалим. През 1982 г. прекосява Съветския съюз с английската си таратайка, следван неотлъчно по петите от КГБ. Това приключение е описано в „Сред руснаците“ и вдъхновява следващите му пътеписи за Русия и Азия – „Зад стената“, „Изгубеното сърце на Азия“, „В Сибир“, „Сенки по Пътя на коприната“.

През 2008 г. списание „Тайм“ го обявява за един от „50-те най-велики британски писатели след 1945 г.“, а от 2010 г. е президент на Кралското литературно дружество.

Откъси

Градът на закона

 

На всеки народ вожд постави, а Израил е дял на Господа.

(Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 17:14-15)

 

Настаних се в благотворителната институция на полските монахини от Ордена на св. Елисавета, които имат малък приют в сърцето на християнския квартал. Допреди година мястото се намирало в Йордания, но вече беше в израелски ръце и още не бяха свикнали с това. През всичките месеци, които прекарах там, почти не се появи друг поклонник. Живеехме сред мълчанието на дебелите стени, където уличките се изкачваха със стъпала към невидимите склонове на хълма Акра, а две магарета едва се разминаваха. Камъкът под краката ми е с цвят на корал – прониква в двора на приюта, където сестрите садят лимонови фиданки, и образува пода на всички килии. Те са студени през зимата, с размери не повече от 2,5 на 2,5 м, а напяването на мюезина ме буди призори. Звездите блещукат близки на ясното юдейско небе. Мога да си представя, че живея на село – толкова малко са светлинките, запалени преди изгрев. После отвъд Моав се надига мъгла и малко по малко мракът разкрива цветовете си. Изтокът започва да трепти и по хълмовете му плъзва руменина, докато най-сетне слънцето, още нервно и нежно, току що засияло, докосва набръчкания гребен на Елеонския хълм.

Монахините бяха свикнали с гледката. Нейната святост почиваше безхитростно върху им. Било валяло над Галилея – казваха ми – или пък една от сестрите ходила до Витлеем, но вече не съзнаваха сиянието в думите си. Щастието на метоха се криеше в това, че почти нищо не се случваше. Сестрите – бяха общо три – бяха любезно застинали, тъй като усещаха, че живеят в центъра на света. Бяха свенливи и мили, с наивно спокойствие на лицата. Но сякаш за да компенсира липсата на събития, игуменката, която ми представиха като Ла Гранд, се отнасяше към всичко като проблем от внезапна спешност и съдбовна важност. Присъствието й изпълваше двора. Втурваше се да решава, грейнала и кипяща, невидими проблеми. Организираше и отхвърляше. Жестовете й се ускоряваха до истински вихър и когато говореше, страните й потрепваха дори когато казваше „Днес е топло“ или „Добре ли спахте?“

Едната от трите сестри дълго време беше твърде притеснена, за да ми проговори, но и после остана затворена в себе си, потънала в усмивки и от време на време тихо приказваща сама на себе си. Втората беше млада, с далечното овално лице на Мадона от разцвета на Ренесанса; при всяко мое появяване тя приклякаше и се кланяше като кукумявка и трябваше да мине седмица, преди да ми проговори. Призна ми, че се изненадала, че ще остана при тях. В Новия град имало друг полски приют. Бил пре- красен, с топла вода, и подслонявал еврейско семейство и арабски студент – цяла общност. Нашият приют бил за старци, каза тя, разля чая, който носеше, а внезапното смущение я разхубави.

Всъщност за мен се грижеше една възрастна монахиня: мила сестра с воднистосиви очи. Първоначално сякаш се боеше и когато отвори уста, от нея долетяха само далечни звуци, все едно мишки цвърчаха зад ламперията. По-късно обаче набра смелост, говореше с печално чист глас и предусещаше всичко, от което имах нужда.

Представях си, че манастирите са потискащи, задушавани от изпаренията на неизречени неща; само че месеците минаваха и с щедростта и хармонията в своя живот сестрите се превърнаха в нещо повече от убежище от жегата и врявата. Те представляваха еталон за религиозна добродетел, който носех със себе си като талисман и си припомнях, когато се ядосвах на тривиалностите на монашеския свят.

Изглеждаше абсурдно да приемеш подобни качества за даденост или да очакваш, че обикновените чувства като по чудо са се изпарили от сърцата на вярващите. В крайна сметка те са микрокосмос от едно уединено човечество и от самата история, която протича през този древен и сложен град. Историята, която не уважава крехки неща като добротата – ритъмът на безчувствена Вселена, пред която всяка вяра не се основава на нищо и е просто крачка в тъмното.

Може да се твърди, че най-ранната вяра се е зародила, когато човек за първи път запокитил в лика на света упованието си в някакво морално Същество – когато тираничните богове замлъкнали и той съзрял по-висша от своята справедливост. Ако вярваме на историята, това първо видение се зародило в завършен вид при евреите, загадъчно като новопоявила се звезда; то вдъхнало живот на три хилядолетия, а негов град бил Йерусалим...

Подобни Заглавия
Огледалото на Дамаск
Колин Таброн ни повежда из дебрите на Дамаск, какъвто малцина са го виждали. В това възхитително пътешествие&n...
Цена: 17,00лв.
Сред руснаците
От Прибалтика до Кавказ, „Сред руснаците“ е грандиозно пътешествие из историята и културата на един от най-з...
Цена: 19,00лв.
Издателство Вакон © 2018 - Изработен от iSenseLabs