Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Чудовища и будители

Чудовища и будители

Автор: Светослав Иванов
Код на продукта:207
Наличност:Извън тираж
Снимка корица: © Wings Creative Studio
ISBN: 978-619-7300-19-2
Издадена на: 2017
Размери: 130x190
Брой страници: 280
Корица: Мека
Националност: Българска
Дизайн корица: © Издателство "Вакон"
Редактор: Ралица Николова
Цена: 17,00лв.
Кол-во:

Резюме

Чудовища и будители

В епоха на бързи храни и бързи медии, силно преработени и лесносмилаеми сензации, един журналист ни поднася най-питателното блюдо – анализ на фактите. Всяка седмица Светослав Иванов започва предаването си „120 минути“ в ефира на bTV с безкомпромисен коментар върху явленията, прекрояващи днешната действителност. Низ от проницателни аргументи и отдавна забравени ценности, реториката му се издига над медийното жужене и ни предизвиква да преосмислим кои са истинските чудовища и будители на нашето време.

Сега авторитетният водещ за първи път събира най-добрите си коментари в книжно тяло. От скандала за милиарди около КТБ и протекционистките мерки на президента на САЩ Доналд Тръмп до опита за самоубийство на жизнерадостно младо момиче или поредния терористичен акт в Европа – колекцията на Светослав Иванов не признава географски и тематични граници, но е обединена от мисията да изведе българина от водовъртежа на фалшивите новини и първичните нрави.

Със своето послание за един по-добър, по-човечен и по-информиран свят коментарите на водещия ще отекват у вас дълго след като сте затворили последната страница.

Отзиви (1)

Автор

Светослав Иванов завършва специалност „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2007 г. насам е част от екипа на bTV Новините, а през 2013 г. става водещ на публицистичното предаване „120 минути“. Автор е на десетки документални филми, интервюта и репортажи от най-горещите точки на света, както и на хитовия сборник с пътеписи „Там, където загинаха дърветата“ (изд. „Вакон“). Негови статии са публикувани във водещи международни издания като британския вестник The Independent. За приноса си към журналистиката е удостояван с редица престижни награди, включително „Репортер на годината“ на bTV (2008, 2012 и 2013 г.) и „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти (2016 г.). През 2008 г. документалният му филм „Полумесец в Короната“, посветен на ислямистките движения в Лондон, е награден с приза на Европейската комисия „Робер Шуман“.

Откъси

                                            Предговор от Иво Иванов, автора на „Кривата на щастието“      

Животопроменящи събития, катастрофални ситуации, изумителни личности... Разнородни, неочаквани, сложни и противоречиви – те всички без усилие намират място в този безпрецедентен сборник от завладяващи... разкази. Да, поне за мен проникновените и оригинални анализи на Светослав Иванов винаги са били нещо далеч повече от репортажни отражения на злободневната действителност. Те са самобитни творби на един майстор разказвач, който е в състояние да открие в историите вектори, пластове и изводи, които в противен случай биха остaнали невидими.

В епоха, в която информацията пристига на нискокалорични хапки и вниманието ни все повече се ограничава от насечен монтаж и задъхан новинарски цикъл, Светослав иска от нас да намалим оборoтите, да проникнем, да търсим, да намерим място в себе си за съзерцание и размисъл. В последните години дори обществата в традиционните бастиони на демокрацията бяха драстично поляризирани не без участието на медийната журналистика. Това едва ли е случайно. Информираното общество е заплаха за системите на управление, които разчитат на нашето разделение. Светослав Иванов е от огромно значение, защото ни предизвиква да излезем от ехокамерите си и да намерим изчезващото сцепление между истината и хлъзгавата повърхност на манипулираната матрица. Вместо да ни дава отговори, той ни кара да отправяме дори най-неудобните въпроси към собствените си конвенции и предразсъдъци. И може би най-важното е, че успява да постигне целта си, без да бъде назидателен.

Искам да ви предупредя, че разказите на Светослав Иванов няма да си отидат, след като затворите последната страница. Те ще останат с вас и някой ден ще ви помогнат да вземете голямото решение, пред което рано или късно застава всеки: дали да бъдете чудовището или будителят?

Иво Иванов

                           

***              

                                 Предговор от автора    

                                 Да се научим да плуваме


Живеем в свят, за който много хора казват, че е малък. В същото време обаче сме по-дистанцирани от всякога. Представям си го като живот в клетка от въздух. Нагласата, че цялото знание на човешката цивилизация е на един клик разстояние в Google, ни затваря в рамките на закърняващите човешки стремежи. Например закърнява стремежът към знание просто защото все по-рядко си правим труда да учим и да търсим логически връзки между различните обществени явления.

Далеч по-лесно е да напишем въпроса си в търсачката, за да получим една предъвкана и бърза представа, поредното парче от пъзела. Точно така – пъзел. И измамно усещане, че всичко започва от днес. В главите ни е пъзел, отделни парчета от много неща, но никога не достигаме до ясна картина, защото логическите връзки изчезват.

Всичко това променя начина, по който приемаме заобикалящата среда, новините, политиците, дори любовта и отношенията между нас. Когато стремежът към знанието боледува, обществата се зомбират. Зомбираните общества циклят сред крясъци и самосъжаление, което спира тяхното развитие. Това е глобален и изключително тъжен процес, който е силно изразен в момента у нас.

Замислете се за вашето всекидневие – сякаш живеем в паралелен свят, в който сами си поставяме рамките. Като да паднеш от лодката в центъра на океана, а наблизо да не се вижда земя. Тогава плуваш хаотично, безцелно, заобиколен единствено от безкрайната вода. Публичната среда днес е този океан, а вие, скъпи читатели, както и аз самият трябва да се научим да плуваме, за да не бъдем засмукани към дълбините на притъпените сетива.

Не е лесно, нито е приятно. Понякога се чувстваш доста самотен, дори на моменти неразбран, защото живеем във времето на кресливците. Най-кресливите увличат хората след себе си, а голяма част от младите ми приятели се хвърлят в крайности, виждайки живота в черно и бяло. Нищо не е черно или бяло. Дори и революциите се превръщат в мираж. Защото много повече хора предпочитат да наблюдават събитията по Facebook LIVE, отколкото да участват в тях.

Мнозина от нас, водени от възможностите, които дават новите технологии, заживяват в социалните мрежи, мислейки си, че едно мнение или настроение там е меродавно за общото мнение и настроение по даден въпрос. Никога не трябва да забравяме, че всеки кръг от приятели или последователи е ограничен в няколко профила. Ако си адвокат, е силно вероятно повечето ти приятели в социалната мрежа да са от юридическите среди и ако те изразяват сходна позиция по един въпрос, това не означава автоматично, че тази тема е толкова вълнуваща за медицинските лица или автомонтьорите. За техните приятели вълнуващите новини са коренно различни.

И тук е голямата грешка на класическите медии, която заплашва тяхното собствено съществуване. Няма медия, която да е в състояние да се състезава със социалните мрежи. Във всеки нюзрум на големите медии днес всекидневно се излива водопад от информация, която напира към дневния ред на обществото. Напрежението е огромно, а натискът на събитията – толкова силен, което е в абсолютен контраст с ограничените човешки и технически ресурси на медиите. И ето ви отново метафората с океана – не можеш да го изпиеш, но трябва да се научиш да плуваш в него, за да заведеш и публиката до брега, а не всички заедно да се лутаме в безкрайното пространство.

В лекцията си в TEDx, която е достъпна в официалния YouTube канал на световния формат, споделих, че можеш да го постигнеш само ако се придържаш към класическите правила на нашата професия за проверка на фактите и анализ. Да, това забавя новините, което означава, че никога няма да си толкова бърз, колкото социалните медии, но от друга страна, запазваш доверието в себе си. Този избор трябва да бъде направен сега, защото утре вече ще е късно.

Точно затова започвам и моето предаване „120 минути“ с коментар, в който изразявам позиция. Не се правя на интересен, нито искам да вменявам тезите си на другите. По-скоро съм воден от необходимостта да споделя мислите си, заставайки пред един милион души всяка седмица. Защото вашето доверие е най-ценната придобивка в днешния свят на сриващи се авторитети и всеобщо недоверие.

Искам да ме опознаете и да знаете какво се върти в главата ми, какви са ценностите ми и как виждам света. Коментарите са най-различни. Някои са политически, други са свързани с човешката природа и психология, а трети изразяват просто емоциите ми в определени моменти – като опита за самоубийство на едно младо момиче или поредния терористичен акт в Европа.

Не обичам бързата храна особено когато става дума за колективното ни съзнание. Не съм от онези, които биха ви предложили нещо бързо и лесно, което ще остави лош вкус в главите ви. Защото там, в дълбините на океана, представите ни за явленията са по-опростени от всякога и търсим най-лесното обяснение, водени от първичните си емоции. Ето в тази благоприятна почва поникнаха и фалшивите новини. В среда, в която се гледаме с все повече недоверие, все по-слабо се познаваме и все по-често мразим. Ако подхранваме тази първичност, някои ден на съвестта ни ще тежат жестоки грехове.

Не съм от хората, които биха се примирили с това. Приятно четене, дами и господа.

Светослав Иванов
май 2017 г.

 

Издателство Вакон © 2017 - Изработен от iSenseLabs