Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Специално предложение:
+
Explorer 3/2016
Explorer 3/2016
4,95лв.
Цена на пакета: 16,95лв.
Спестявате 4,00лв.!

Купи пакет
+
+
Explorer 4/2016
Explorer 4/2016
4,95лв.
Цена на пакета: 30,95лв.
Спестявате 6,00лв.!

Купи пакет
+
+
Explorer 4/2016
Explorer 4/2016
4,95лв.
Цена на пакета: 28,95лв.
Спестявате 6,00лв.!

Купи пакет
Африкански бележник

Африкански бележник

Автор: Валери Петров
Код на продукта:130
Наличност:В наличност
ISBN: 978-619-7300-10-9
Издадена на: 2016
Размери: 140x210
Брой страници: 416
Корица: Мека
Главен редактор: Цветелина Лакова
Редактор: Атанас Наковски
Цена: 16,00лв.
Кол-во:

Резюме

Африкански бележник

 

Драги читателю, каним те на книжно пътешествие като никое друго! Твой гид ще бъде един от най-обичаните български творци, който вече поколения наред окриля въображението на малки и големи със своите приказки, поеми, стихотворения, пиеси и киносценарии. Малцина обаче знаят, че освен всичко останало Валери Петров е и ненадминат майстор на класическия пътепис. През далечната 1958 г. той написва „Книга за Китай“ след шестмесечна експедиция в страната, а през 1965 г. завършва книгата, която нетърпеливо разлистваш в ръцете си. За да съхраним нейната автентичност, публикуваме текста на второто издание на „Африкански бележник“ без редакторска намеса.

Сега затегни здраво предпазния колан, защото само с няколко размаха на перото си творецът на светове ще те пренесе в многоликия Черен континент. Думите сякаш са пъстри боички, с които писателят шари по страниците, очертавайки контурите на пирамидите в Гиза или пък разпръсквайки цветните петна на подводния калейдоскоп в Червено море. С всяка страница мъглявата и неясна „тера инкогнита“ постепенно се изпълва с образи, аромати, звуци, вкусове... И част от душата на самия Валери Петров. 

Отзиви (0)

Автор

Валери ПетровВалери Петров (1920-2014) е класик на съвременната българска литература. През 1944 г. завършва медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ и за кратко практикува във Военна болница и в Рилския манастир. През есента на същата година започва работа в Радио София и впоследствие се включва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен кореспондент за в. „Фронтовак“. След края на войната участва в основаването на в. „Стършел“, където е заместник главен редактор. През годините е бил редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“, аташе по печата и културата в българската легация в Рим и народен представител в Седмото Велико народно събрание. Превежда произведения на световно значими писатели като Шекспир, Гьоте, Джани Родари и Ръдиард Киплинг. Носител е на множество отличия за постижения в областта на литературата, театъра и киното, включително литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос (2006 г.) и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за цялостен принос към духовността на българското общество (2007 г.). През 2013 г. е удостоен с Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент.

Откъси

КАЙРО, ВИДЕН ОТВИСОКО

Колко различно може да бъде впечатлението на пътешественика от дадено място в зависимост от туй, в какъв ден, по кое време, в каква компания той го е посетил! Мокатам е хълм, възвисяващ се на югоизток от Кайро. Той е познат със своите кабарета, казина и изобщо с нощния си живот, но ние с моя приятел Исмаил попаднахме в него денем, и то по пладне, и той съвсем не съответствуваше на описанията, които бях чел. Един празен нажежен автобус с учтив и весел шофьор ме извежда нагоре по асфалтираните серпантини на пътя и на два пъти ме изчаква да сляза и направя снимки, докато стигнем върха на хълма, който под безжалостното бяло слънце изглежда безлюден като в началото на света. Над асфалтовия път горещият въздух трепти и замрежва вилите, които се строят из тези още празни парцели. От празната тераса на първия бар, изпречил се пред жадните ни очи, се открива панорамата на Кайро. Тук пред чашата със студена лимонада човек може да отвори плана на града и да се ориентира по него. Ето го Нил, обхванал острова с Каирската кула, която стърчи като молив, поставен вертикално. Ето ги големите хотели край площад „Ел Тахрир“: „Шефърдс“, „Семирамис”, „Хилтън“. Ето го в дъното стария Кайро с безбройните минарета, ето го „града на мъртвите“, в който населението погребвало своите покойници в дворовете си и живеело сред гробовете в странен непрекъснат досег с онова, което ни чака. Докато в сърцето на града уличките не се виждат, скрити от хаотичното струпване на жилищата, към периферията започват сивите четириъгълници на бедняшките квартали с кръжащите над тях ястреби, с бедните къщи, постепенно преливащи се в земята, от чиято кал са изградени за своя кратък живот. Зад тях вече започва пустинята. Тя тук не е такава, каквато си я знаем по традиция (разливаща се като застинало море в меки, набраздени от вятъра жълтопясъчни дюни), а съвсем друга: червена, скалиста, нацепена от странни оврази, съставена от хаотично разхвърляни маси, и все пак пустиня, сухо пространство, на което нищо не расне, което отхвърля живота от себе си.

И над тази панорама на града, и над започващата от неговите порти пустош се носи чудна смесица от звуци. Какво е това? Да е само бръмченето на вятъра? Не е, защото някаква протяжна мелодия сякаш се счува в него от време на време. Но откъде ще идва тя, когато градът е тъй далеч? Или това е някаква акустична измама, за която допринасят слънцето и умората?

– Какво е това, Исмаил?

– Кое? – пита моят спътник.

– Това. Не чуваш ли?

– А! – казва той. – Това е „дъ саунд ъв дикей", звукът на смъртта, на нищото, на пустинята.

Аз го гледам с недоумение. Ние сме свикнали да си представяме младежите непременно атеисти, материалисти, а тук ислямът ги обхваща от най-ранна възраст. […]

– Какъв звук на смъртта? – питам.

И той започва да ми обяснява, че пустинята пеела, това се знаело. При това той така енергично пули и върти очните си ябълки и мръщи черното си чело, че аз започвам да се поддавам на въздействието. Над проснатия сив град от начупената червена пустиня се носи на вълни тази смътна протяжна, несравнима с нищо и необяснима музика. От време на време тя се изяснява и ухото сякаш дочува гласа на муезина (тук муезините използуват високоговорители) или извивите на ориенталска песен, но след миг те се загубват в общото свирене, което изглежда предизвикано от пясъци, от зной и от болно въображениe. […]

Като описвах панорамата, откриваща се от хълма, аз нарочно пропуснах една подробност – пирамидите, – защото ми се искаше да говоря отделно за тях. Ето ги отвъд тясната зелена ивица от двете страни на реката, вече сред червенеещата се Либийска пустиня, три синкави триъгълничета едно зад друго – това са пирамидите на Гиза, – а зад тях още няколко – това са пирамидите на Саккара, – разхвърляни сред безжизнената равнина. Тук предназначението на тези древни паметници се възприема ярко още от пръв поглед: край реката е зеленото, живото, шумящото, тленното; в пустинята, сред която се издигат те, е мълчанието, отвъдното, вечното. Там, сред нажежените пясъци, които не умират, защото и не живеят, ще намери своя покой тялото на човека, за да се запази от тлението и с това да запази вечна обитаващата го душа. На ръба на пустинята човек, изглежда, усеща колко е тясна ивицата на зеленото, на живота, и колко е широко Нищото, което се простира до чезнещата в мараня линия на хоризонта. Кайро долу шуми с хотелите, ресторантите и кината си, с безбройните занаятчийски работилници, наблъскани в тесните улички, с раздрънканите си трамваи, с продавачите на салеп, шербет, шуруп и не знам още какво; кани на молитва в джамиите си и на източни удоволствия в кабаретата си. А встрани от него мълчат трите пирамиди на Хуфу, Хафра и Менкаура. Сега навярно в техните подножия гъмжи мравунякът на туристите и развеждачите, но оттук той не се вижда, нито стига до ушите ни нелепият му шум. И мълчанието на пирамидите, пътуващо към нас от четири хилядолетия и половина, се чува – както беше казал някога за мълчанието на генуезките гробища нашият поет Атанас Далчев – през шума на града...

Подобни Заглавия
"Любовта ми Африка"
„Протегнах ръка, докоснах страните й и усетих хладните бивни, докато я галех под брадичката за поздрав. Очите...
Цена: 16,00лв.
"Да прекосиш Африка"
Соня и Александър Пусен прекосиха пеша Африка: от нос Добра Надежда до Тивериадското езеро. Три години ходене...
Цена: 16,00лв.
Лъвицата Елза
И до днес необятните савани на Кения пазят спомена за една изключителна лъвица, доказала, че големите котки н...
Цена: 15,00лв.
Книга за Китай
Надали съществува друга земя, която да е вълнувала въображението на пътешественици и летописци по-натрапчивo...
Цена: 18,00лв.
Издателство Вакон © 2018 - Изработен от iSenseLabs